Бащата да води дъщеря си за ръка в парка, да се разхождат. Да й казва, че е истинска принцеса. Да й повтаря колко я обича. Заедно да се смеят на неуспешните опити за готвене на майка й. Да се цапотят заедно. Да редят заедно конструктор. Вечер, когато тя сънува кошмари, да търси прегръдките му. Той да й се радва, когато му задава глупави въпроси. Да обожава да чува нейното сладко "тате". Когато започне да си пада по момчета, той прецизно да ги оценя. Да я пази. Да й казва, когато греши. Да й помага с домашните и проектите по физика. Да я взема от училище, когато вали дъжд. Да я учи да кара семейната кола. Дори когато се превърне в улегнала жена, да бъде неговото малко момиченце.
Да, ама не. Не винаги така става. Не винаги бащите са така любвеобилни. Не винаги дъщерите получават това, което искат. Не винаги има разбирателство и подкрепа. Не винаги бащината любов се усеща, не винаги я има.
Да, при мен я няма, никога я е нямало. Поне така мисля. Никога не съм чувствала, че имам истински ба ...