Пиша това писмо до едно слънчево същество...
Пиша това писмо до едно мило момиче, което в усмивката си носи пъстротата на малко птиче.
Пиша ти така, защото искам отново да върна усмивката на твоята уста.
Здравей миличка, надявам се да се разпознаеш в това писмо... Ще чакам докато не го прочетеш и не дадеш знак.
Не знам как да започна. Може би с това, че имам много неща да ти казвам... клиширано, нали?!
Не, не са толкова много, но за мен са важни.
Пиша ти тук, защото искам всички да разберат, че на света са останали чисти и красиви хора... именно такава си ти.
Когато се запознахме... не знаех нищо за теб освен, че харесваме един и същи тип мъже... Знаеш за кого говоря.
Не те познавах, и сега не мога да кажа, че те познавам особено добре. Но ти си тази, за която винаги като се замисля и на лицето ми изниква една много голяма усмивка. Ти си от онзи тип хора, които бях загубила надежда, че може да намеря. Ти си от тези, които винаги се опитват да направят света по-добро място за живеене.
Радвам се, че се запознах с теб и се надявам да имаме още много, много срещи. Иска ми се редовно още много години занапред да виждам усмихнатото ти лице в публиката в театъра... пред театъра...
Искам и никога да не губиш желанието и надеждата си, че света ще стане едно по-добро място. Защото... ако има още такива хора като теб, той наистина ще стане. Знаеш ли, усмивката прави света по-добър. Човек, който се усмихва чисто и искрено, така както го правиш ти, не мисли зло... Напротив! Човек, който оценява малките неща в живота, човек, който се радва, вместо да завижда на чуждите успехи, както правиш ти, не може да не прави света по-добър! Светът е добър, когато в него живеят добри хора.
А ти, ти си едно прекрасно, мило и много чаровно същество... Пиша ти точно сега, защото Коледа е един много хубав и любим мой празник. На него наистина се случват чудеса... на мен днес ми се случи едно. Ти каза да си пожелая нещо... пожелах си го и ще си мечтая за него, докато то не ме застигне... като буря! Буря, от която ще ми се завие свят... Едно от чудесата, които са ми се случвали е това, че познавам душевно красиви хора като теб... Радвам се, че те има. Всеки, който те има за приятелка е един много щастлив човек. А мъжа, който някой ден ще обикнеш от цялото си сърце, ще бъде огромен късметлия...
Не се променяй, моля те... Продължавай да вярваш в чудеса, никога не спирай да се надяваш и да се опитваш да оправиш света.
Може да е наивно, може на някой да му е смешно... но аз те подкрепям, недей да позволяваш нещата от живота да те правят по-слаба, напротив, нека те правят все по-силна, по-смела... И... недей да спираш да ходиш на театър! Да, той показва лошата, но също и хубавата страна на живота. Театърът е магия, в която си се потопила и ти пожелавам никога да не се измъкнеш от нея...
А и ако те няма теб... след години кой ще ми пляска на сцената?!
Не се променяй, усмихнато момиче!
Желая ти красиви, весели празници и много... много чудеса!!!