Стори ù се, че видя нещо с периферното, обърна се нещото беше изчезнало. Продължи да пуши и упорито се взираше в дървото отсреща.
Скоро се премести тук и още свикваше с обстановката. Нещо и се мярна отново, пак в края на зрителното и поле, но докато завърти глава ситуацията се беше вече променила и това което упорито се опитваше да и привлече вниманието и в същото време оставаше в сянка ОТСЪСТВАШЕ.
Погледна назад към магазина, който и даваше сигурност и спокойствие и изглеждаше като сигурно убежище. Вътре беше светло просторно с пастелни светли тонове и отвсякъде лъхаше на отмора и релакс. Като някакъв оазис в пустиня. усмихна се вьтрешно, докато гледаше симпатичното малко магазинче което отвори преди около месец. А наоколо вместо с песъчинки беше пълнo с хора, които подобно на пясъка по време на пясъчна буря се въртяха в бесен хаотично, подреден ритъм и пригласяха ,,работя, след 5 мин съм при теб, този месец баланса, братовчедка ми каза, вчера в магазина ми,, и безкрайно много други откъслечни изрази се носеха във въздуха като част от пейзажа. Мястото беше много специално, един малък ръкав, като отклонение от основния поток хора, които се движеха на 30 метра встрани от площада. Там потокът от хора се изливаше като голяма река, не като красивия хаос който се случваше на малкото площадче, на което се намираше магазинчето и. Наскоро в един разговор и беше хрумнало, че местенцето е като апендикс. Разклонение без ясна цел или оставена без такава от еволюцията.
Беше идеално! Можеше едновременно да отдъхнеш от нажежената до червено атмосфера встрани от площада, без да се отпускаш прекалено, заради специфичното фино жужене, което се случваше на него.
Отпи глътка кафе и отново усети онова чувство, нещо или някой искаше да и се случи, но не намираше входната врата. Засмя се вътрешно, интересно, какво ли е. Озърна се плахо във всички посоки, с надеждата че ще забележи, какво дразни вниманието и от известно време насам. Още беше новата или fresh meet  и някои от по-старите вече бяха дошли да я посръфат за добре дошла. Оказа се, че това местенце е като жив организъм. От жената през един магазин, която следеше цялата обстановка и се намесваше веднага ако някой и разваля пейзажа до Доктора, който си беше препикал няколко квадрата и ги охраняваше като плантатор земите си. От постоянните имаше собствениците на заведенията от двете страни на магазинчето и управителите на бара, сервитьорките и всякакъв друг персонал. Имаше и Стайко, който разчистваше всички кашони към края на работния ден.
Вдигна поглед и се загледа в сградата отсреща, тролски глави с отворени усти  извадени от скандинавската митология или някоя друга северна страна, която имаше дълги зими с отсъствие на светлина, което е идеално за вирещата се човешка фантазия. Там се бяха народили най-зловещите митологични същества. Или как човек създава вътрешните си страхове и ги прави от камък  за да му е по лесно да чувства, че той контролира нещата.
Сградата и всички наоколо бяха стари, но реставрирани. С колони, сложни орнаменти и една камара още архитектурни чудеса, които вероятно си имаха имена, тя беше сигурна в това заради кръстословиците, но я мързеше да си ги спомни. Последно погледа и се спря на малка ярка розова кофичка поставена вместо саксия с някакви полски цветя засадени в нея и украсяваща едно от заведенията. До нея стоеше същата, но флуоресциращо жълта. Много свежа идея! Мислено поздрави собствениците на заведението за хрумката. Стоеше като забравена кукла в огромна банка. Стара банка с гишета и прежълтели чичковци с огромни очила и ръкавели зад гишета. Тази асоциация и идваше заради огромната банка на площада с въртяща се врата, запазена като приятен спомен от миналото иначе обзаведена отвътре по последен писък на модата. Цветното петно радваше окото и сякаш правеше напук на всичко друго.
Завъртя се да изгаси цигарата в пепелника и срещна погледа и.
Средна на ръст, с леко рижа коса. Наперена, не надута стойка, леко с финт сякаш ти стои на въпреки. Леко присвити очи ме фиксираха и ме разглеждаха с любопитство. Значи ти си била. Вътрешно ахнах, не знам дали ми пролича отвьн, но от мен не изместваха поглед. Изведнъж очакването ме напусна приближих се да се представя. Очите се свиха още малко и ме фиксираха сякаш правеха две дупки в мен. Любопитство, предпазливост, малко страх и някаква люта подправка имаше в това момиче.
 - Приятно ми е, Джейн.
Ама разбира се какво друго може да се случи на площада освен да срещна елф.
Изведнъж всичко си дойде на мястото.