19 янв. 2022 г., 06:52

За кафемашините и хората 

  Проза » Рассказы
500 0 0
7 мин за четене
Кафемашина съм на тази улица вече четири години. Първо бях от другата страна на тротоара - точно до магазина за риба със синята врата, който вече не работи. После собственикът ми ме премести тук.
Ако някой ви каже, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина, не му вярвайте. Знам го от опит. Ако обаче същият този някой твърди, че е много лесно да бъдеш улична кафемашина в малък град, то бъдете сигурни, че той откровено се опитва да ви прави на глупаци.
Едно от най-големите неудобства на тази наша, според мен, толкова достойна, хуманна и обществено полезна мисия, е животът на открито, който водим, по стечение на обстоятелствата, всички ние - уличните кафемашини на републиката. Всъщност, като се замисля, крайно време е да си основем синдикат. Някой трябва да се погрижи за правата ни. Това на нищо не прилича!
Е, има и такива сред нас, на които късметът се усмихва понякога. Поставят над тях пластмасов навес или ги настаняват на завет и сушина. Това е много важно, защото всички ние сме пред ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Михайлов Все права защищены

Предложения
: ??:??