За какво съм аз виновна, че те обичах толкова много ли? Защо пък аз да съм виновна, след като ме унижи, пак тичах подире ти, защо ти не си признаеш веднъж вината, защо не се вгледаш в тъмнината и не видиш очите ми как те гледат с презрение и тъга, обич, но и мъка. Защо аз да съм виновна, че ти не проумя, че си всичко за мен, защо пак аз да съм виновна, че цял живот бе всичко за мен, защо вечно все аз да съм виновна, че не погледна в очите ми и не видя обичта ми, аз ли съм виновна, че ме използва и ме захвърли, аз ли съм виновна, че ти вечно бе в ума ми, аз ли бях виновна, че те обичах, аз ли съм виновна, че ме раняваш и любов не даваш, как да не искам да те забравя, как да се спра, за да не те намразя, как да избягам от теб, искам да вървя, но само напред, искам да се махна вече от теб, ти си виновен без сърце нека бъдеш проклет, ти си виновен за това, нека ти е зле, че ме накара да плача, да викам, да те чакам, да се надявам, да моля, да падам в краката ти, да не знам коя съм и къде съм.

Ти бе виновен, че не можех да спя нощем, ти бе виновникът, че не можах в друго да се съсредоточа, единствено теб виждах в другите хора, единствено теб срещах в очите на любимите ми хора, защо искаш мен да изкараш виновна, защо не искаш да си признаеш вината.

Преди прощавах ти и не те укорявах, но сега след като ти казах, че те обичам истински и че точно ти си човекът в мислите ми и когато узна това, ти направи подлостта, като ми каза, че обичал си друга и те е жал за мен, но аз не искам съжалението ти, исках само любовта ти, вярно е, не си виновен, че не ме обичаш, но тогава, поне като ме видиш, искам както преди да те виждам да се усмихваш.

След като разбра, че те обичам, не бе това начина да ме отдалечиш от себе си, не бе нужно да ме унижаваш, не бе нужно да се правиш, че страдаш, по-добре безразличен може би да си, но ти ме нараняваш всеки миг, нали осъзнаваш, че сърцето ми те обичаше, но не знаеше ти и след като разбра, какво пожела, нищо от това, което беше в моята мечта, направи ме нещастна и ме унижи, но не бе нужно това, нали. СЕГА ВЪРВИ ПРИ НЕЯ, ОБИЧАЙ НЕЯ, ЗАБРАВИ ЗА МЕН, ЗА ВСЕКИ НАШ МОМЕНТ, ще се сетиш за мен, ще искаш да си с мен, но аз няма да те помня, няма да те искам, няма и да живея с тази надежда, че може някой ден отново да ме поискаш.

ЩЕ РАЗБЕРЕШ МОЖЕ БИ, НЯКОЙ ДЕН КОЛКО СТРУВАМ, ЩЕ РАЗБЕРЕШ МОЖЕ БИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ СЛЕД ТОВА, НО ТОГАВА МОЖЕ БИ НЯМА ДА ИМА НИЩО В МОЙТА ДУША!!!