7 окт. 2008 г., 15:21

За кой ли път... 

  Проза
1104 0 1

Знаеш - мога без теб, но се връщам за кой ли път... Връщам се, както ти идваш и си отиваш от живота ми като видение. Оставаме за миг... след това - болка! Красиви чувства изравяме наяве. Горчи ни! Дори сладкото понякога горчи!

Минават дни, месеци - не те търся, не ме търсиш... сякаш не се помним. Срещаме се като стари познати, а притъпената болка ни разкъсва... и се сливаме, за да излекуваме раните! Но се увеличават, нали?

По различни пътища вървим, а те все се пресичат. Срещаме се тайно, сякаш подсъдими, че сърцата ни туптят едно за друго. Виновни, но щастливи в тази лудост.

Миг е всичко за нас. Незабравим, неповторим и тъй болезнен... Няма да спрем, нали? Любовта става все по-силна, но не и самите ние...

Като призрак в мрака изтръгна сърцето ми. Даде ми своето, но не сгреши ли? Даде го наполовина. За какво ми е? Нима мога да запълня липсата?

Крещя на глас. Като обезумяла! Чуваш ли? "Обичам те", крещи сърцето с все сила!

Знам, ще се върна... за кой ли път...

© Ирина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво е....изпълнено с чувства =) Поздрав ! =)
Предложения
: ??:??