Като почти всяко селско чедо, имам и аз ,,бодлив'' детски спомен  от нашата крава на двора. Уви, вече с голяма давност ... Помня още и веселото стихче, в което малчуганът брои, брои и все не  може да преброи кравите от стадото, връщащо се привечер от пашата. И как  отчаяно моли кравите да спрат за малко, за да ги преброи най-сетне ...                                                                                      Много добре помня и случая преди години, с няколкото крави на брат ми. Наложи се за ден-два да се погрижим за тях с моят съпруг ... И тъй, с часове подтичвахме наоколо по обраслите кърски баири след кравите, завръщайки ги да пасат само там, където е позволено. Живеехме в града отдавна и нямахме почти никакъв тренинг. Скапахме се от  умора и добре поне, че не  трябваше и да  доим кравите вечерта. Легнахме си рано-рано навън на чудесна полянка, близо до малката фермерска колиба, където хапнахме набързо. Бяхме се екипирали, обаче - как може да се спасиш от  комарната напаст? Съпругът ми все пак скоро заспа, но не и аз, въпреки голямата умора ... Взирах се в едрите ярки звезди високо над мен, а те сякаш ме приковаваха и омагьосваха. Струваше ми се, че съм попаднала в  огромен амфитеатър, съвсем безмълвна и бездиханна, при това никак не можех да откъсна очите си от тая необятна небесна сцена. И като че ли  се сливах с природата наоколо, дори с цялата Вселена, макар и  да съзнавах, че  съм мъничка частица от нея, за което все така настойчиво ме подсещаха комарите ...                                                                                      Ала тъкмо се поунесох в сън, когато друга една част от природата, даже две -  току изплуваха някак от полумрака, сумтейки и хрупайки по тревата твърде близо край мен. Изумих се, как така двете крави бяха излезли сами от обора? И изтръпнах - ако тези са тук, останалите къде ли са ... Грабнах фенера и хукнах. Слава Богу, бяха на мястото си. Лесно ги преброих, все пак. Върнах се, но по никой начин не можах да накарам мъжа ми да стане да приберем в обора двете бегълки. И ги   подкарах самичка, с тояга в едната  ръка и с фенера в другата, а те  едва-едва помръдваха. Изглежда,  през деня не бяха пасли както трябва, или пък  тези   бяха май от по-опърничавите. Съвсем неочаквано обаче, двете крави изведнъж хукнаха нанякъде, подплашени от  мен, най-вероятно. И по-вероятно - да си потърсят  друго пасище. Ала по-уплашена и стресирана бях аз и тичайки след кравите се спънах и паднах, а фенерът се счупи и угасна. Едва се домъкнах до лятното ни семейно легло и почти се  разплаках. Съпругът ми се събуди и като повтаряше, че животните ще се приберат сами, отиде да търси фенера, /напразно/, а после пак набързо заспа. Но аз изобщо не можах да мигна  и тъй осъмнах ...                                                                                            Онези огромни звезди отново приковаха погледа ми и все се взирах в тях, като хипнотизирана. Мислех, че никога преди не бях виждала толкова едри и ярки звезди. По-красиви дори и от  диаманти, те сякаш ми намигаха приятелски и като че ли искаха да ме омаят и успокоят. И позабравих за комарите ...                                                                                                                           А сутринта двете бегълки наистина се прибраха сами и   съвсем  се успокоих. Но завинаги запомних онази чудна юлска нощ, с кравите и с приказната феерия от сияйни, пленителни звезди ...
 Подозирам, че една от старите ми познайнички е героинята в историята - продължение, която чух след време от брат ми и препредавам почти дословно ...                                                                            Бялата крава била телна и батко я чакал да  роди всеки момент. Само че, тя изведнъж изчезнала, сякаш била пропаднала вдън земя. А той не можел да си обясни как е станало ... И започнал да я търси,  като затворил мноооого  здраво другите животни в обора. Обикалял той  навсякъде, дори стигнал и до близкото  съседно село. Разпитвал всекиго, когото срещал, но безуспешно. Както се казва ,,ни вест, ни кост''. Отчаян и уморен, брат ми не знаел вече какво да прави, обаче в никакъв случай не можел да се примири със загубата. Той все се оглеждал тревожно и очакващо наоколо, вслушвайки се в непознатите  звуци. А лете кърът е пълен с какви ли не изненадващи неща ...           И ето че на по-следващата сутрин, моят брат  действително бил дори повече от изненадан /а, точната дума е втрещен/. От близката горичка край пътеката, той забелязал как към него гордо пристъпвала, като че плувала през високата трева, изгубената бяла крава. Само че, о, чудо - тя не била сама. Близо до нея  ситнело едва-едва съвсем малко теленце, най-вероятно родено с Божията  помощ, някъде там под звездите. Но изненадите още не били свършили. Когато брат ми, /бивш военен/, до сълзи развълнуван,  се приближил леко към малкото, на челото му забелязал голяма и светла звезда     ....                                                                                                                                Дорагеорг