През 1928 г. татко насадил в двора круша. Тогава бил младеж на 18 г. Израснах с тази круша. Беше покрила покрива на старата ни плевня - качвах се по една стълба на керемидите, сядах, берях и си похапвах едри жълти плодове. Така и не разбрах какъв е сорта... Зрееше края на август, задържаше се през целия септември.
Татко обичаше да си хапва круши с хляб. Навик от минали гладни години... Отдавна си беше заминал там, откъдето никой не се е върнал... През 2004 г. старото дърво започна да съхне бавно. Гледах го как ще загине и не можех да си представя двора без него! Не бях ашладисвал, но ми дойде на ум да опитам. Винаги съм казвал, че късметът върви ръка за ръка с начинаещите! Засадих дивачка пролетта, прихвана се... през зимата нарязах калеми, държах ги в хладилника, завити в найлон, а следващата пролет се пробвах. Прихванаха се! Тръгнаха две стъбълца - свежи, зелени... През лятото избуяха - привързвах ги, оглеждах ги всичко да им е наред. На другата година цъфнаха и завързаха няколко кру ...