Да си поговорим за зъбите. Не, няма да изнасям лекция, просто ще пофилософствам за мъдреците.

Ето, расте ми трети мъдрец. Ходих на зъболекар, бил за вадене. Пречел на другите зъби и ги бутал напред. Замислям се аз преди малко; нали и мъдростите в живота бутат човека, карат го да продължи напред. Защо в устата ми да е по-различно?! Наболва ме от време на време, страх ме е да го извадя, но трябва да се отърва от него. Това пък защо? Мъдростите трябва да ни помагат; всеки ден научаваме някоя (стига да се замислим) и забравяме друга. В общи линии ми пречи, прави ме нервна, дразни ме... Страх ме е да не забере пак, страх ме е да го извадя, страх ме е, че като го извадя, ще се подуя и ще стана грозна (:за няколко дни предполагам:). Преди малко ми светна; мъдростите, поуките... спират живота ни. Карат ни да живеем правилно, а не на ръба. Спират ни от повечето удоволствия в живота, карат ни да се замисляме...

Просто се замислих за мъдреците и да мъдростите в живота. На човек като му растял мъдрец, ставал по-мъдър. Ами то се оказва, че тези "израстъци" пречат на "живота" на другите зъби. Защо изобщо трябва да растат, като така или иначе причиняват само болка и нервност и е наложително да ги извадиме?!