Имаше едно момиче - нежно и красиво с огромната нужда да обича и да бъде обичано. Търсеше и все не намираше своя принц - така мечтан нежен и красив. Но намираше само груби лица, които излъчваха всичко друго, но не и любов. Всички желаеха плътта без да ги интересуват чувствата, без да се замислят, че в живота не всичко е пари и удоволствие,че има и нещо по-дълбоко, по-ценно и така желано от нея - любовта! В живота си тя бе срещала много мъже. Във всеки от тях тя харесваше по някоя черта - в един - красотата, в друг - романтизма, в трети - чара. Но никой не предизвикваше в нея любов. Една вечер стоейки на морския бряг тя си мислеше: "Как искам моят принц да се роди от морските вълни. Да е нежен като морски бриз, да ме гали като морските вълни. С тъмни коси като нощта и сини очи като морската шир." И заплака... "Защо... защо... защо морето не може да ражда принцове от моите мечти, както мида ражда бисер от обикновена песъчинка... защо?" Цяла нощ момичето плака за своя принц. Мисълта за не ...