Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, просто не е такъв човек. Не се поколеба да зареже и стария си баща, негово височество царя, за да обикаля широкия свят. Не за да си търси късмета, а просто защото така беше редно, редно за нея. Тя не плаче, дори когато има за какво, поне никои не я е видял, за да потвърди със сигурност и общо взето не бих се поколебал да я нарека страшно решителна. Сигурно е най-силният човек на света или поне с нищо не е опровергала твърдението.

Но вечер щом се прибере в двореца си, който не се вписва точно в стандартния стереотип дворци (или поне аз не съм чул за дворец започващ от 6 етаж на панелен блок) тя винаги заспива на дивана, покрита с юрганче, защото е принцеса все пак, гушнала плюшеното си мече... И макар никои да не я е видял да го прави, аз зная, че е така и това е достатъчно...