Винаги съм твърдял, че този свят е твърде голям, за да може всички в него да бъдат еднакви във всяко едно отношение. Както всички ние добре знаем, хората се различават по много неща, като двете главни различия се коренят в биологично отношение и в психологическо отношение. Тези две основни отношения пораждат множество под-отношения и така разликите между хората стават все повече и повече. Едни може да бъдат надарени с приказна хубост (ако приемем хубостта от една единствена гледна точка), а други може да не бъдат. Едни може да бъдат надарени с добродетели, а други може да притежават единствено пороци. Едни може да бъдат богобоязливи, а други може да не се страхуват от нищо. В този ред на мисли, можем да стигнем до извода, че всеки човек е различен от всички останали, но той прилича на всички останали, именно понеже е различен. Така лесно можем да стигнем до истинността в често клиширания израз „различно еднакви“.
Нравите са една съществена част от нашата същност. В детската градина сме ...