5.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ЗА ПЕРУШИНАТА НА ЕДИН ГЕРОЙ

 Децата отново ровеха възглавниците и се опитваха да отгатнат за какво ще се разказва в следващата приказка. Но за тяхно учудване, в следващата  намериха още едно перо, този път бяло. Така разбраха, че пак ще става въпрос за новия им познайник и борец с престъпниците, храбрия петел Теодор.

  Беше вече късно през нощта, започна баба им, но Теодор не спеше. Изобщо не се съобразяваше с това, което хората казваха често :“Ляга си с кокошките!“, което означаваше, че някой заспива още преди да се е стъмнило. Всъщност, кокошките наистина отдавна спяха спокойно, напълно сигурни, че има кой да ги пази през нощта.

  Бруно също не спеше, само от време-навреме задрямваше, но почти веднага се стряскаше, мърдаше с уши и тихо изръмжаваше. Та нали през нощта всички разбойници тръгват да вършат това, което са си наумили и нападат мирните къщи със спящи животни и птици. Семейството лисици, белките от тавана на изоставеното старо училище, невестулките от мазето на читалището...Бруно ги познаваше всичките и знаеше какво замислят благодарение на разузнавачката Васа. Тя ходеше навсякъде и освен това, имаше собствена мрежа от информатори в лицето на няколко полски мишки. Беше ги наела с обещание да не закача тях и семействата им, ако й донасят какво са намислили враговете на къщата.

   Но откакто Васа се грижеше за четирите си котенца, не можеше да се разчита кой знае колко на нея, а връзката с мишките-информатори беше прекъсната. Затова Бруно, като началник на нощната стража, беше поставил Теодор на стратегическото място на прозореца на втория етаж, откъдето можеше да забележи накъде се предвижва противникът. Но и той не беше наясно, че тази нощ разбойниците са тръгнали на лов за самия храбър петел...

  В този час на денонощието Васа се беше завърнала от лов и гушкаше рожбите си в големия плетен панер, застлан с топла пухкава черга. Изведнъж я стресна мише писукане. Беше един от нейните агенти, Мики, по прякор  Половин ухо.

• Васа, Васа, събуди се, ще нападнат къщата!
• Кой? Защо? Сигурен ли си ?- новината много бързо разсъни котката.

 Мики набързо й разказа, като едва си поемаше дъх от бързане, че подслушал разговора на двете белки , които казали, че имат много важна мисия. Не се разбрало кой им я възложил, но целта бил самият Теодор! Трябвало да го заловят и сещате се по- нататък, нали? Добра вечеря за цялото им семейство и купчина изплюта перушина някъде пред  къщата.

• Трябва веднага да съобщя на Бруно и Теодор!- каза Васа и пое към двора.
• Само да си посмяла!- изсъска някой близо до нея. Обърна се бързо и какво да види! Една белка държеше в лапите си Пушилката, а той трепереше от страх и козинката му се беше изправила като иглички на таралеж. Очичките му се бяха разширили, мяукаше отчаяно и молеше за помощ майка си.
• Ако само мръднеш оттук, с котето ти е свършено!

  Нямаше съмнение, че белката беше напълно готова да изпълни заканата си. Нещастната майка нямаше  какво да  направи и се сви в панера при другите котета, а белката изчезна в  мрака заедно с Пушилката. Тихо драскане по панера я накара да наостри уши. Беше Мики, който се беше скрил наблизо и  чу всичко.

-Не мога да направя нищо, каза му Васа, но ти можеш! Бягай при Бруно и му кажи какво става. И побързай, въпросът е на живот и смърт! Белките вече сигурно са се изкатерили на тавана и се спускат към прозореца, където спи Теодор!

- Ами ако Бруно не ми повярва?- усъмни се мишокът.- Може и да ме нападне даже...

- Кажи му, че аз те пращам и че котето ми е заложник на белките, така че трябва да спасяваме и него!

 Мики не чакаше второ подканяне и хукна към колибката на кучето. За негов късмет, не се наложи дълго да го буди, още от първото изцъркване Бруно беше на крак и предупредително ръмжеше.

  Все още  сънен, изслуша съобщението на мишока, който за всеки случай стоеше на безопасно разстояние, близо до една купчина стари изсъхнали клони, където можеше веднага да се мушне, ако Бруно нещо му се разсърдеше.

  През това време, както Васа беше предположила, двете белки, чиито имена не знаем, а само прякорите  им, Каръка и Смотльото, се катереха по водосточната тръба към перваза на прозореца. Смотльото беше захапал Пушилката за врата и едва го мъкнеше, защото, благодарение на грижите на Васа и леля Мира, котето беше наедряло и приличаше на мъхеста топка.

-Това къде да го оставя?- едва успя да попита Смотльо докато си почиваха на съседния прозорец- Тежи колкото две катерички, малката гадина!

- Остави го тук, а ние продължаваме- отвърна Каръка, който ръководеше операцията.

   И те оставиха котето на перваза и продължиха да се катерят към тавана. Оттам щяха да излязат през малката стаичка на перваза точно над другия прозорец , където беше Теодор, и мълниеносно да скочат на гърба му.

  Само че не предвидиха какво ще направи малкото коте, изобщо не знаеха на какво е способно то! Още щом се намери на перваза на прозореца, само и нависоко,  то замяука с всички сили, дереше се от рев и скоро всички бяха будни, а първи разбра какво става петелът Теодор.

- Не мога да повярвам, Пушилка, какво правиш на прозореца? Сам ли се качи?

- Неее!- продължаваше да мяука котето- Качиха ме насила! Откраднаха ме двама лоши чичковци! Моля те, Теодор, спаси ме!

- Остани на мястото си, Пушилка!- чу се гласът на Бруно, който вече беше дотичал под прозореца и лаеше силно, за да събуди стопаните.- Теодор, в опасност си! Двама убийци са тръгнали към тебе!

- Какво, какво?-и кокошките се бяха разкудкудякали в кокошарника и горкият петел напразно се опитваше да разбере какво му казва кучето.

- Ето ги!- извика Пушилката- лошите чичковци са на покрива! Спасете ме-е-е, пак ще ме откраднат и няма да видя повече мамаааа!

- Тихо, малкият!- скара му се Теодор- Сега ще изкукуригам и ще събудя чичо Кирил! Той ще вземе голямата стълба от плевника и ще те свали! Ама тихо, ти казвам, млъкни най- после!

-Скачаме!-каза Каръка-Той изобщо не подозира , че сме дошли за него и успокоява котето! Хайде, на три скачаш, ясно ли е?

  На Смотльо изобщо не му се скачаше, не беше сигурен, че ще уцели перваза. Погледна надолу и затрепери от ужас. Краката му изтръпнаха и въобще не ги усещаше, изплези език от зор, но полза нямаше. Но мисията си беше мисия, двамата нехранимайковци от агитката на Кълвачите ги бяха пазарили за един чувал кучешка храна и изобщо не можеха да се откажат. Трябваше само да им занесат клюна и краката на петела.

• Скачаме! – повтори Каръка и се засили напред, избута Смотльо и тежко пльосна на перваза точно в краката на Теодор.

 Докато се изправи, Теодор започна да го кълве и същевременно кукуригаше за помощ. С шиповете на краката си проби няколко дупки по гърба на белката, която напразно се опитваше да захапе шията му.

• Какво става тук?- това беше Нана, която се беше събудила от олелията.

 Когато видя решителния двубой,  момичето се ядоса и веднага се намеси, за да спаси петела. Без много- много да му мисли, хвана белката за опашката и с всички сили я запокити в клоните на голямата черница като че ли беше топката, с която играеха в училище. Чу се ужасно пищене и скимтене, нещо бързо се движеше между листата , събаряше още зелените черници и се мъчеше да спре свободното си падане .

  А какво стана със Смотльо, не сте забравили, че партньорът му го бутна от покрива, нали? Той успя да се хване за водосточната тръба и сега не смееше да се пусне. Но силите му отслабваха и изведнъж се намери в стаичката под покрива, сред цяло ято недоволни от ненавременното събуждане гълъби, които веднага го нападнаха. Докато го кълвяха, той се опитваше само да запази очите си, които закриваше с лапички.

  През това време Каръка падна от най- долния клон на черницата и тъкмо да си плюе на лапичките и да напусне безславно терена, Бруно го прасна с голямата си лапа и го прикова на земята.

-Стой на място, арестуван си! Имаш право да мълчиш! Всичко, което кажеш, ще се използва против тебе!

 Тук му е мястото да кажа, че немската овчарка Бруно беше пенсионирано полицейско куче, което чичо Кирил и леля Мира бяха взели при себе си за да изживее старините си на добро и спокойно място, което напълно беше заслужило. Той все още беше във форма и в състояние да се разправи с всеки престъпник.

-На земята!- извика кучето- Веднага легни на земята!

 Уплашен до смърт, Каръка , който напълно заслужаваше прякора си, и не помисли да му противоречи.

  Чичо Кирил вече беше навън с бейзболната бухалка, леля Мира се беше въоръжила с точилката, а Нана размахваше водния  пистолет, който Радослав й подари послучай първия й учебен ден в новото училище.

  Когато разбраха, че белките са две, чичо Кирил се качи на тавана и въпреки протестите на гълъбите, хвана Смотльо и го затвори в един кашон.

   След това всички излязоха на двора, за да разпитат заловените престъпници.

  Не им се наложи много да настояват, белките бяха толкова уплашени, че веднага изпяха как  са ги намерил двамата нехранимайковци на тавана на старото училище, как са им обещали цял чувал гранули, ако отмъстят на Теодор за шоуто с осите, как са направили план да отвлекат първо котето на Васа за заложник и тя не е могла да се намеси, а после как са се изкатерили по тръбата...

- Да, виновни сте, безспорно- каза Бруно,който изпълняваше ролята на прокурор- Трябва да си понесете наказанието! Но трябва да ви попитам, все пак, как изглеждаха тези, които поръчаха Теодор?

- Не ги запомнихме много...-започна да шикалкави Каръка.

- Кажи, бе, Карък! Все едно, гранули няма да видим, но може да дойдат и да ни набият! А Бруно ако обещае да ни пази...

- Добре, бе, Смотльо, ама какво да кажа, главите им бяха като футболни топки, очите скрити, бяха яко подпухнали, хич не си личеше къде са бузи, къде нос, къде уста...! Сойката ми каза, че били ги нападнали рояк оси...

- Котето ми!- чу се изведнъж отчаяният глас на Васа- Къде е малката ми Пушилчица? Казвайте, негодници, какво направихте с него? Ако само косъм е паднал от опашката му, ще ви издера очите и ще ви откъсна ушите!

-Мамо, тук съм! – обади се малчуганът.- не мога да сляза сам, спаси ме, мамо!

-Не, не,-възпротиви се чичо Кирил- За теб е рисковано, Писанке, високо е и може да паднеш с  него и да се нараните и двамата. Ще сложа стълбата.

  Не след дълго Пушилката с радостно мяукане се хвърли към  майка си, а тя веднага започна да почиства козината му.

• Чудя се какво ще правим с тия двамата-обърна се към леля Мира мъжът й.- Добре ще е да ги затворим някъде, ама трябва да ги храним...Ти какво ще кажеш, Теодор?
• Ами...не знам, все пак, нищо лошо не се случи...
• Само не ни подарявайте на зоопарка, моля ви!- двете белки изглеждаха съвсем отчаяни.
• Това е идея!-подскочи Нана- Точно там ви е мястото! Ще трябва по цял ден да разказвате на децата как живеете, с какво се храните, а те ще пишат съчинения за вас.
• Госпожице Нана, не бъдете толкова жестока! Всички казват, че там е същински затвор! По-добре да ни отрежете опашките или да ни обръснете, но там не отиваме!

  Тъй като не можаха да измислят друго наказание, а никой не искаше да осакати белките като ги остави без опашки, или да ги направи за присмех на всички като ги обръсне,предоставиха на петела Теодор да реши. Той , напълно неочаквано за всички, тъй като беше потърпевш, реши да им прости, но ги предупреди, че ще ги наблюдава от поста си и само да са направили друга пакост, веднага ще се погрижи да ги настанят в зоопарка.

   След като взеха това решение, в къщата и двора, както и в околностите, настъпи мир и спокойствие и нямаше други интересни случки за разказване.

  Може би ви интересува как, все пак, завърши мачът между двете училища? За съжаление, Скорците загубиха с минимална разлика , въпреки че имаха топки и тренираха доста. Но това не е толкова важно, защото , както казва един много известен човек, изключително запознат с футбола, :“Понякога печелиш, а понякога губиш!“