Лили е на рецепцията днес и добре че е тя, та да има нещо хубаво, по което мога да се зазяпвам. Красотата ù ярко контрастира с интериорната грозота на фоайето, плод на парвенющината на някоя добруджанска селянка, явно сериозно изживяваща се като дизайнер. Всеки в тази странна страна прави това, от което най-малко разбира, а интериорните решения в хотела ни са покъртително нагледно доказателство. Но Лили е класа, която компенсира и реабилитира цялата окръжаваща действителност. Просто ми се ще да поблагодаря на родителите ù за това, което са сътворили преди 21 години. Жалко, че желязното правило забранява всякакви колегиални афери на работното място. Не че не са били правени опити де, особено на нощни смени. Както и да е, тази нейна впита рубиненочервена поличка ще изхвърчи някой ден. Само да свърши сезонът, бога ми как ще изхвърчи. Ох, ох! Стига някой друг да не ме е изпреварил дотогава, Лили не е жена, родена за самотност.
Двамата с Дамбата стърчим точно по средата на грозотията, твърд ...