Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.

   - Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!

Иванчев мълчеше и чат-пат вадеше. Една каракуда, две, три. До обед пет. А той - нищо.

Снощи се отби при Матилда, пийнаха. После я тръшна на леглото. „Страхотен си - шепнеше му, - хайде да забегнем някъде двамата!”

   - По-кротко го давай де! За риба ще ходя, няма тото да пускам!

Русокоска съвсем изперкваше, когато беше разгонена.

   - Ще се самоубия някой ден, така да знаеш! - закани се. - Сещаш се за мен само когато ще ходиш на гьола! 

   - Ще се самоубиеш, нъцки. Иди плаши баба си, заминавам.

И ето го тук. Обаче не кълве! И уж сефте имаше, туй-онуй, пак не ще. Как ще се прибере без  риба? Ще го скъсат от подигравки кибиците пред блока: „Язък ти за скъпите такъми, когато го нямаш  моженето”

Задрямваше, когато внезапно Иванчев изкрещя и скочи. Едва не обърна лодката. В папура до тях се бе закачила удавница.  

   - Баси мамата, това там жена ли е? – присви очи.

   - Матилда! Матилда e, бе! – викаше Иванчев. – Това е Матилда!

За пръв път виждам удавник, загледа се, като балон плува отгоре. Изрусени балони има ли?

Досмеша го. В този момент плувката потрепна.

Иванчев пребледня, грабна веслата и яростно загреба към брега.

   - Чакай бе, тарикат! Хвана някоя рибка и нещо се разбърза, а? Искаш да си ходиш? Много ти здраве! Аз оттук не мърдам. Тъкмо ми клъвна! Ей я спирката - автобуса и чао. Ще хвърлиш рибата ли? Че защо? Бе я не се излагай, нищо ù няма! Аз ще я взема.

Слънцето изумено стисна очи и се скри зад облак.

Заваля.

Риболовът потръгна.

Р. Романов