За щастието и цената му
Времето беше горещо, от задуха не можах да заспя. Реших да си направя една среднощна разходка. Излезнах от вкъщи и се отправих към крайбрежието. Разхождах се по брега на морето и чувствах празнината в сърцето си, беше ужасно! Знаех, че съм сам, а самотата е най-големия ми кошмар. Но продължих, надявах се да забравя проблемите си. Минавайки покрай дискотеката видях живота, видях усмивките по лицата на хората, искаше ми се и аз да се радвам като тях, но не можех... Пламъкът, който до сега топлеше сърцето ми беше угаснал, стремежа и мечтите ми изгубиха смисъл.
Тогава се отправих към кея, беше пълен със самотни корабчета - също като мен. Но едно от тях беше различно. Сякаш ме викаше към себе си, сякаш искаше да споделим заедно своята мъка. Откликнах на молбата му и реших да му правя компания. Прие ме гостоприемно, предложи ми своята пейка да стане мое легло... Гледката към звездите беше невероятна, тогава аз усетих живота... Разбрах, че въпреки всичко красотата в на ...