Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да опознаем и обикнем? Остават там, чакат един ден да зърнем искрицата в очите им и да ги приютим в сърцата си... Остават там, където всеки ден мислят за нас, без да могат дори да засекат погледа ни... Там, далече от нашето съзнание, без да ги забелязваме... Те са често около нас, пред нас или зад нас, да ни пазят гърба... Ние сме част от живота им и дори не подозираме, че и те са част от нашия...