Ако за момент си представя, че съм глухарче в нечии ръце... как ли се бих чувствала? Предполагам, че първото и най - силно усещане, граничещо с панически страх, би било: моля те, не ме хвърляй на вятъра ...
Отпуснах глава назад и за миг затворих очи, докато същият този безумец разнасяше мислите ми като калинки...
Ако държах в ръцете си глухарче, всички Висши сили са ми свидетели, че щях да го браня така, сякаш е целият ми свят. Свят пълен с възможности, случвания, сбъдвания и толкова много не-та между тях.
Свят, който беше като дреха накъсан от всичките точки, запетаи и многоточия, които бяха познати на човечеството.
За миг мисълта ми се напука и докато в очите ми се отразяваха лампичките, които бяха окачени на терасата на пети етаж, съседен блок, се пренесох в уютния, и толкова много любим мой Пловдив. Лампичките от терасата там, на блока отсреща, бяха много по - различни от тези в прашната София.
Тези там бяха някак споделени и единствени.
Кокалестите пръсти на реалността, обаче, ме ...