12 февр. 2009 г., 08:57

За тримата палавници, един камък, който не беше камък и две кучета 

  Проза » Рассказы
673 0 1
1 мин за четене
Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу са братя, приличат си като три капки вода и на външност и по палавост. Направо нямат спиране, като им дойде вдъхновение да вършат лудории. Днес последните двама поне са си намерили занимание, което трудно би могло да доведе до някоя пакост, освен че малко ще поразхвърлят сеното в задния двор на кръчмата на Хо, но понеже ще е само малко - няма да им го броим. И така - скок на камъка, от там скок върху малката бъчва, после върху голямата и на края бух в сеното, след това бегом от начало...
След около половин час Мър Мяу за пореден път изпълзя от сеното и пое по познатия вече маршрут с цел следващо бухване, когато:
- Мър! - възкликна той. - Къде изчезна камъкът?!
- Мър! - извика отново Мяу, като не получи отговор. - А ти къде изчезна?!
- Мяу - отговори му чак тогава брат му. - Гледай, камъкът взе, че си тръгна!!!
Естествено любезният читател сигурно вече се е досетил, че камъкът не бе никакъв камък, а костенурка, на която вече й беше писнало от това непрекъснато п ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Предложения
: ??:??