Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?

            Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важното нещо, което творецът вижда. Няма нищо по-прекрасно от това! Един подобен момент може да ви преобърне изцяло. Променя представите ви за живота, а понякога дори целите и мирогледа ви. Тогава ще се чувствате най-обичаното и обгрижвано същество на цялата вселена. Можете да излезете извън тялото си... и го правите. Духът ви напуска тялото ви и обхожда непознати досега места. Тази безтегловност, емоцията и чувствата, които изпитвате... Никога повече няма да ги усетите... с никой друг!

            Само един творец може приживе да ви въведе в рая. Само той може да спре сърдечния ви ритъм, потока на кръвта във вените ви и въпреки това да сте живи. И то толкова живи, колкото едва ли ще бъдете отново. Той може да ви покаже съвършени светове само за миг, пък било то и измислени. Повярвайте му за миг... Това е може би единствената ви възможност. Утре едва ли отново ще бъдете неговата муза.

            Не се сърдете на творците. Те просто са такива. Ако на следващия ден ви е заменил, това съвсем не означава, че вчера не ви е обичал с цялата си същност. Това е тяхната дарба и наказание. Вечно бродещи и търсещи своето вдъхновение.

            Ако срещнете такъв човек – обичайте го, макар и за ден. Отдайте му се, защото той ще ви се отдаде напълно. А когато този миг с него отмине, не страдайте. Просто се радвайте, че сте били неговото вдъхновение. Радвайте се, че сте го срещнали, защото това се случва твърде рядко!