/серия "Съдбата на съдбата"/
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? Ми – каквото търси, ще го намери… Аха, ето един необходим – грозен, тъп, самовлюбен…
А ония още ли работят? Не, награбили са вили и коси, мъчат се да отблъснат разбойници… Така, така… Ей, че интересно се търкаля тая глава… Тоя пък хем ще мре, хем се оплел в червата си…
Аха, юнак се появи… Блестящи доспехи, лъсва мечът му, един бандит, втори… Такааа…
Бе, че е храбър – храбър е. И благороден – няма начин да не е разбрал от пръв поглед, че от тия селяци файда няма да види… И, все пак, им помага… Да го подхлъзна върху ония карантии… И да видя как ще се справи…
Я! Скочи като стар козел през плет към млада коза… Браво! Засега ще му помагам, утре, другия месец, след година – ще видим, не зная на какво настроение ще съм…
Ама се увлякох… Забравих оная… Охо, лежи гола и реве… Основата е сложена, оня тъп грозник ще трябва да го вземе… Какво семейство ще са – скандали, разправии, децата…
Но тя става, облича се и… Какъв шамар! Излиза си…
Нова игра, а… Сега ще я наблюдавам – може да отиде в манастир, може да се промени и да си намери някого, може да е бременна и самотна майка… Пак интересна игра…
А, не е бременна… Остават, значи, другите варианти. Добре, занимавката запазвам за после. Не е активна игра, но пък има някакъв смисъл…
Какво става там? Дворецът. Царят се събужда… Що нещо, що свита, що лакеи… И министрите лакеи, и слугите лакеи… Аха, надига се от гърнето. Оня с памучето грижливо и нежно хитиенизира и шепне… Знам какво – нали снощи го оставих в оная кръчма да се договаря с барона… Кесийка с жълтички, другата е обещана за след издигането на купувача…
Ама така не е интересно… Тая съм я гледал, гледал… Малко раздвижване трябва… Намислих!
Тряяяясссс…
Иха! Вратата хвръкна. Зад нея са някакви с черни дрехи, а отпреде им група с грамадна греда в ръце. Защо им е този шум, когато вратата на спалнята е лека, нежна, от злато. Все пак, последна врата в двореца, преди нея са едни едри, здрави порти… Които от нищо не пазят, както се оказва.
Не пази и нощницата. Мечът на първия излиза от гърба на царя. А той увисва като парцал и рухва в нозете на посетителите си. Които застиват…
Освен оня барон, оня – с кесийките. Спокойно отива до шкафа и слага на главата си короната…
Приятна изненада… Трябваше да си купи висок пост, пък той направо се устремил към властта…
Но – подобни изненади не ми се нравят. Утре кой знае какво ще измисли, ще посегне и към мен…
Лакеят-министър с пълното гърне го нахлупва върху главата на барона. И посочва няколко от свитата на нахлулите убийци. Които си вършат качествено и професионално работата – колят наред, без да обръщат внимание на хленч, рев и молби. Баронът е нанизан поне пет пъти, но не ще да пусне короната… Бърсачът на задници я изтръгва и слага на главата си…
Нормално – всяка държава завършва с подобен водач…
Сигнал? Сигнал! Идва родителят… А съм се заиграл и забравил да почистя двете планети в оная звездна система…
Да, да – захващам се… Амиии – нищо особено. Исках да видя тази земя готова ли е за саниране, пък се оказа, че имало още същества и…
Признавам – заиграх се. Е, малко – още се уча…
Зная, зная – да си Съдба е отговорност, не е игра за недорасли. Но аз се учех – изследвах действията и последиците от тях за съществата…
Друг път ще питам и ще си играя само върху ненужни вече планети.
А сега мога ли да…
Да, разбира се – след като почистя ония двете. Едната с ядрена война, а другата… Разбирам, ядрената война ще затрудни заселването с нормални същества…
А онези гущери, дето опасват планетата там… Съгласен, ще им метна една комета…
Но как да премахна само гущерите, а обикалящите ги – дребосъците, да опазя? Ще помисля, естествено…
И като се зачудят бъдещите поколения – кой ли е премахнал добичетата, но е оставил предците на човечеството…
Захващам се…
Интересни коментари, които тук няма как да се появят - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Все права защищены