-Мамо, казах ти още като се чухме по телефона да не готвиш толкова много, тук има храна за 10 души.
Майка й постави пресилена учуденост на лицето си:
-Но Сюзън, все пак имаме повод, колко време мина откакто ни гостувахте с Питър, а и виж го колко хилав е станал, кожа и кости е. С какво го храниш това момче? Да не би да е обявил гладна стачка за нещо?
При тези нейни думи Питър и Робърт, мъжът й, се спогледаха и се изкискаха едновременно:
-Мамооо!!! - чу се отчаяният вопъл на Сюзън. -Питър се храни достатъчно добре, че да няма никакви оплаквания от гозбите ми, нали миличък?
-Мила, при вида на всичките тия гозби реших да преустановя мнението ми относно готвенето ти, мисля, че заслужавам повече.- При това изказване майка й Хелън, баща й и мъжa й се изсмяха едновременно. Само на нея не й беше забавно или поне се опитваше да не го показва:
-След подобни изказвания накрая ще се замисля дали да не ти поставя принудителна гладна стачка.- Сюзън погледна мъжа си с укор, но същевременно с обич.
-С ...