Пристъпите зачестиха и тя започна да се буди почти всяка нощ. Събуждаше се често от жуженето на комарите в топлата юлска нощ или от звънкия смях на прибиращите се младежи под прозореца. Будеше се винаги от един и същи сън, който никога не помнеше. В разширените й от страх зеници блуждаеше само спомена за по-възрастен мъж, който я изпълваше с ужас. Никога не успяваше да види лицето му, но помнеше добре мириса му. Би го подушила навсякъде сред стотици хора.
Будеше се, когато в стаята въздухът се сгорещяваше. Често не разбираше как беше възможно в студените месеци да се буди обляна в пот, почти задъхана. Всъщност се задъхваше от ужаса, на който лъхаха сънищата й. Някакъв непонятен и необясним, но толкова реален ужас.
Необяснимо й беше, че мъжът от сънищата й я привличаше безкрайно. Когато го осъзна, страхът й стана още по-огромен, като огромна вълна, която заплашваше да я погълне.
А мъжът от сънищата беше просто безплътен мирис най-отчетливия аромат, който сетивата й можеха да доловят.
Зи ...