– Мамо, мамо, искам да видя по- отблизо кучето до тази лелка! Виж, колко е голямо! - Гошко дърпаше за ръката Зорница и все повече настояваше да доближат жената с кучето в ресторанта. Зорница се подчини на неспирните молби на сина си и се доближиха до непознатата с огромното куче.
– Добър вечер и buona sera - се чуха едновременно. Този простичък поздрав казаха и двете заедно. Засмяха се на съвпадението!
– Вие от България ли сте? Българи?
– Да! Тръгнахме по света, но колата ни се развали тук, до табелата на града.
Гошко се бе навел над кучето и го милваше като стар, добър приятел. А то, въртеше радостно опашка, сякаш цял живот е чакало детската милувка! - А Вие? - продължи младата майка - Но първо да Ви се представя, казвам се Зорница, а това е Георги, сина ми. И съпругът ми е тук, но той е в автосервиза, заради колата!
– Моето име е Клара. Клара Чавдаров! Баща ми е българин, но аз не зная езика, само една, две думи...Моят баща сега е на 85 години, но още помни името на селото от където ...