vesyy (Весинцето без такава)
102 245
11 мая 2006 г., 10:45

забраних си! 

  Проза
1125 0 2

Забраних си да мечтая!
Забраних си да обичам!
Забраних си да живея!
Забраних на сърцето си да не тупти когато се появиш пред мен!
Но това не помогна!
Не отминаха сълзите ми,не си тръгна болката ми!
Не те забравих,това не можех да си забраня,защото ти беше в сърцето ми,не можех да те изтръгна!
Ако го бях направила щях да умра!
Но сега ето че това стана...................................
сега лежа на леглото вперила поглед върху снимката ти,единствения спомен който ми остана!Умирам!
Отивам си а ти дори не го знаеш,защтото си при нея!
Не можах да си забраня,да те обичам и това ме уби!
Нещастната любов и сълзите стичащи се по лицето ми ме напиха с отрова и сега вече болката ще си замине........ 

© Весинцето без такава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • радвам се 4е ти е харесало!наистина го написах с много 4уство
  • Въпреки, че е тъжно, то е изпълнено с много истински чувства...
    Бъзхитена съм! Моите поздравления!
Предложения
: ??:??