Там, на задънена гара, е поредният влак с човешки отпадъци. Куфари – различни на цвят, от разнообразен материал. С изписани имена на сенки, хора, които няма да ги потърсят на тази задънена гара. Те събират фамилни истории – обиците на бабата, лулата на дядото. Почти век в оформена изписана кожа или плат. Сякаш това има значение, сякаш се пазят за нещо. А то няма нищо – задънена гара.
Черен сак с надпис "К. Шварц" над голяма кафява пътническа чанта на семейство Хужничяк. Войниците ги отварят една по една и тършуват – скъпоценности, дрехи, посуда. В три купчини. И отново. Те не мислят, а се подчиняват.
В тъмна стаичка един мъж събира вещите си в малък куфар. Топли дрехи и една нова риза, самобръсначка и скъп одеколон, от който са останали капки, няколко побелели снимки от детството в подвързията на религиозна книга на родния му език. Неговият живот никога не е бил лесен, а спомените му не са оцветени в розово. Но той жертва – ще вгради стария си живот в името на новия. В основите ще пост ...