Кошмар или сън бе това Глава III
“Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.”
Ричард Бах
Отново съм там, тази къща от детството ми. Стоя пред величественото стълбище, което се разделя в две посоки и поражда спомени в главата ми. През прозорците влиза силна слънчева светлина и лъчите ù падат върху пода, който леко поскърцва под стъпките ми. Изведнъж, загледан в тази позната картинка, сякаш чувам гласовете на мен и на брат ми. Оглеждам се, но не, това е само спомен. Изумен съм от спомена колко много обичах това място като малък, а колко много го намразих с времето. Къщата беше просмукана с различни аромати. - Сладникавия парфюм на майка ми, който рисуваше картини в главата ми. Как тя стои пред огледалото, облечена с любимата си черна рокля, слага красиви диамантени обеци, поглеждайки ме. Аз съм още малък, стоя на един стол до нея, играя си с мн ...