Един сънуван миг. Или вечност. Няма значение. Времето е само човешка представа…
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който внезапно избухва и ме връща към себе си… Мое минало или нечие друго – истинско или измислено, сънувано, копняно…
Толкова отдавна…
***
- Разкажи ми сън! За ужаса, от който не бягаш. За болката, която поглъщаш като удоволствие. За раните, на които не позволяваш да зараснат. Разкажи ми!
- Сън…? Добре…
„Вървяха бавно, здрачът ги обливаше, а Луната изглеждаше толкова близо, като че ли, ако протегнеха ръце, щяха да докоснат лицето и.
Той - „Искам да те изям!”
Тя – „А какво е, когато искаш да захапеш себе си?”
Отминаха. А аз почувствах сетивата си пробуждащи се…” ...