Анелия си поръча поредната отвертка* и се загледа в чашата пълна с портокалов сок и водка. Това беше петата поредна за вечерта и тя се чудеше дали на другия ден ще си спомня за този момент или не. Тя винаги досега беше слушала с недоверие пиянските истории на нейни познати, които твърдяха, че толкова много са се напили, че не помнят какво са правили на предната вечер. До съвсем скоро на Анелия това й звучаха като преструвки и пълни глупости, че нали тя пиеше поне няколко пъти в седмицата и дори да й ставаше лошо, дори да не можеше да ходи, без да залита, дори да повръщаше, на другия ден тя си спомняше всичко, което беше правила. Не че Анелия беше алкохоличка с това често пиене. Просто беше ярък представител на поколението си – гимназисти, които прекарваха повече време в кръчми и дискотеки, отколкото учейки, които сега бяха двадесет и няколко годишни, навлизащи в живота, но живеейки и работейки само за петък и събота, за да излязат и да се напият с приятели. А Анелия беше и сервитьорка, ...