19 дек. 2013 г., 21:03
5 мин за четене
Закъснели цветя
Това не биваше да разказвам. Не знам виновен ли съм или така е било писано. Или е било рано. Или е нямало как. Или е имало неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Или... знам ли и аз.
В началото на втори курс сме. Живеем с Дечо в една готина виличка до Хладилника. Самостоятелно. Хазаите почти не стъпват през зимата. Иначе е много студено и влажно, защото мазилката е прясна. Топлим се с нафтова печка, почти 20 литра дневно. Храним се на стола на ФМФ-то. Ходим с двойката. Правим си фалшиви карти за цялата градска мрежа. Печати, подписи, никакъв проблем. Бяхме се изучили до съвършенство.
По него време имаше голяма мода да се правят дискотеки, не знам защо ги наричаха балове. Имаше и голямо количество последователи на Битълс, които свиреха на живо. Истината е, че студентският живот през седемдесетте беше на ниво.
На един такъв бал се запознах с Тони и приятелката ù Крис. Всъщност забихме ги с Дечо по класическата схема "Ако нямате нищо против, бихме могли да потанцуваме ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация