Закъсняла тъга
Посветено на Армин Сантос
Живеехме в бяла къща кацнала на четири облечени с мрамор колони, заради ураганите и наводненията, с вита стълба-охлюв отстрани, типична за Хавана, по която едно време преди революцията се е качвала слугинята, за да не минава през главния вход. Между колоните имаше стъклена маса с четири бели метални стола от ковано желязо. Пред къщата и зад нея тропическият вятър поклащаше кралските и кокосовите палми и две три бананови дръвчета, които татко посади. Стаята ми беше обзаведена със старинни колониални мебели, каквито никой от познатите ми в София нямаше… От къде да имат венециански огледала до тавана, тоалетки с дърворезби и гардероби с огромни огледала. На терасата ни към улицата имаше два люлеещи се стола, също неизменни във всяка кубинска къща, и на тях привечер сядахме да „хванем хладинката” както казваха кубинците. Уличката ни беше на няколко пресечки от океана, ние по български навик му викахме морето. Там събота и неделя, а и почти всяка веч ...