29 апр. 2007 г., 14:11
8 мин за четене
Заливът
Слънцето срамежливо се криеше зад хълмовете на запад. Старият Транспортер излезе от тясното асфалтово пътче и не без усилие пое към морето право през острите камъни и прахоляка. Шофьорът - едър мъж около петдесетте едва-едва настъпваше педала на газта, но въпреки това друсането беше ужасно. Спътницата му - жена на неговата възраст, с тяло което имаше склонност към леко напълняване, се беше вкопчила в дръжката над вратата, но дори под напрежение се усмихваше. До пустия бряг имаше не повече от двеста метра, но на прегрелия от жегата и от дългия път микробус, му бяха необходими пет-шест минути да измине това разстояние. Когато най-сетне стигна, спирачките изскърцаха със звук на облекчение. Шофьорът скочи тромаво от кабината и победоносно вдигна ръце:
- Стигнахме! И този път успяхме! И нашето място си е само наше! - после се затича към дясната врата на буса, отвори я и грабна спътницата си. Вдигна я във въздуха и я завъртя на ръце. Тя се разпищя от удоволствие, но само след миг мъж ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация