Та кой казва, че в този живот залъгалките са до време, докато проходим, или малко преди това, или пък скоро след?
Дописа ми се изведнъж, както всеки път, когато съм в командировка и след дълъг път, тя темата сама взе, че влетя в главата ми.
Та за залъгалките. Колко хубаво нещо са само, тези залъгалки, как хубаво ни отвличат вниманието дотолкова, че даже не се и питаме решили ли сме даден проблем или нещата вече просто ни се струват малко по-розови, или червени, или какъвто там е цветът на новата ни чанта..., и обувки, които разбира се идват като панацея в най-подходящия момент, за да решат заплетен казус в живота ни.
"Е, какво пък толкоз, може би червеното (или каквото там е) не му е любимия цвят".
Отплеснах се, но принципът е идентичен. Та вървим си ние сутрин, но преди това сме направили обичайната грешка, събудили сме и вечния спътник - съзнанието, та то крачи редом.
И се чуди днес лошият герой ли да го играе или добрият? Да изопачи ли истината лекичко, ей така да не ни заболи много ...