Мрачно, навъсено небе, покрито с облаци... Дъжд... Пронизващ леден вятър... Вали... и вън... и вътре... в мен... Сковаващ студ... сърчицето чак се е свило и едва потрепва... Мразовит ден... Очите сълзят...
Хм... от вятъра трябва да е... А защо тогава очите сълзяха и през топлите дни? Сълзите замръзват... но, защо студът заскрежава само тях?
Като че ли лед покрива до скоро кървящата сърдечна рана... А защо се заблудих, че и през лятото може да замръзне? Но не слънцето, не горещината не го позволиха... другаде е причината... Те стопират всяко желание... всяка наченка за поява на ледената коричка... Навиците и Спомените... Те бяха родени през пролетта - когато се затопля и всичко разцъфтява... Развиваха се през най-топлите дни, но може би това си е чиста случайност... Ранички, като от убождане с кърфица се появяваха паралелно с тях... А през летните дни раната не можа да замръзне просто, защото се беше породила прекалено скоро... Но сега през зимните пак не става... Температурата навън ня ...