... ако можех, щях да замръзна - да съм прост наблюдател на живота си... така няма да бъда потисната от наложителността да взема каквото и да е решение, нито ще усещам болка... ще гледам живота си отстрани и всичко ще се случва неслучило се, защото никога няма да правя каквото и да е... искам да замръзна, за не боли и за да не наранявам никого... да нямам никакви очаквания... да ме няма... искам да не съм така прозрачна в неговите очи (боли)... осъзнавайки как след толкова много време нищо всъщност не се е променило, у него е моята слабост, а всички останали, които поискаха къс от ежедневието ми (с него и наложителността да взимам решения), не се доближиха и на половина до това, което чувствам към него, след толкова време (макар и да е повече от изхабено, изстрадало, то е живо...) ако можех щях, да замръзна, да замразя и сърцето си... така само дъждът ще знае за сълзите ми...