ЗАПОЗНАНСТВОТО
„Страхотна...!” – бе първата ми мисъл.
А втората ми мисъл бе малко мръсничка: „Супер бедра! Дали ще се отворят широко за стотачка?”
Такъв си бях. Романтично-циничен! Като Двуликия Янус.
Тя се къпеше в мъжки погледи на всяка крачка. Червена копринена рокля – падаща свободно, но подчертаваща всичко, което бе под нея. Тъмно руса коса, чиито едри къдри галеха загорелите ù рамене при всяко нейно движение. Гърдите ù дръзко се опитваха да пробият коприната с върховете си, сякаш казваха „Гледай нас!” И аз ги гледах! И си представях как дланите им усещат тяхната плътна свежест след полунощ. И си представях как пропадам в тъмно-виолетовите ù очи...
Премина уверено през цялата зала, сякаш това дефиле на красотата бе най-естественото нещо, което вършеше днес.
И разговорите спряха!
Тя седна пред бара на едно от онези високи столчета, чието предназначение бе само едно – да демонстрират пред разположилите се по масите всичките прелестни предизвикателства на женския чар. Кръстоса грацио ...