Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги прибирам в шкафчето. И
така всеки ден. Не мога повече така, трябва да те видя!
Часовникът тик-така и отброява минутите до полунощ, а аз се глася да си лягам. В
момента, в който си легнах, получих sms. А той гласеше: "Мило, утре си идвам и ще
дойда към вас в 2, да си готова, има да приказваме. Лека нощ!". Очите ми светнаха
като прочетох това... да! Той си иде утре и ще се видим,просто не се побирам в
кожата си... ДА! С много мъки заспах, защото трябваше да ставам рано.
7 часа е. Часовникът ми се обажда и аз го събарям на земята. "Мамка му, пак ли
трябва да ставам... О, днес си иде Митко! Ще го видя!!!" - мислех си аз... и скочих ...