Акт 3. Тя седи пред компютъра. Слуша си музика със слушалки и весело тананика. Той влиза и нетърпеливо включва лаптопа. Двамата са в добро настроение, което постепенно се променя. Преди да включи своя лаптоп, Той глътва някакво хапче.

Зазвучава песента "You and Me" на Scorpions.

Тя: Ехоооо! J  Аз съм тук.

Той: Ехо-о-о. Днес ме изпревари! Здравей!

Тя: А, появи се най-сетне. Да не забравя да ти благодаря.

Той: (учудено) За какво?

Тя: За писмото ти.

Той: „До една непозната" ли?

Тя: Да. Не го очаквах.

Той: Какво почувства?

Тя: Изненада ме. После за миг се приех за особена.

Той: За единствена на света ли?

Тя: Не зная. Но ми бе много приятно. Не зная как да го опиша. Но ме развълнува. Дните са ми толкова скучни. А твоето „писмо до непозната" ме пренесе в друг свят.

Той: Значи съм успял да постигна нещо.

Тя: За какво говориш?

Той: Преди време ми казаха: „Никога не изпускай възможността да подариш поне миг неочаквано щастие на непознат!" Без да очаквам нещо в замяна. Ти беше ли щастлива, след като го прочете? Поне за малко?

Тя: (замисля се) Да... За малко... (поисква да смени тона и посоката на разговора) Къде шареше пак тези дни?

Той: (разбира както Тя чувства и се „вкслючва") Насам-натам. Ама ние за работа ли ще си говорим или ще си бъбрим, фъфлейки, като бабички на припек?

Тя: Ти си фъфли! Аз съм още „малка мацка" J

Той: Чак пък малка! J Искаш да кажеш, че не си „едричка"? Или „пухкавка"?(намигащ емотикон)

Тя: Точно така! Браво, доморасло генийче!

Той: Домоотгледано е по-точно. Направо „вейка"? J

Тя: Да! Да! Да! (изплезен емотикон, след него емотикон с изчервените бузки)

Той: Само кожа и кости ли? Че тогава само синини ли оставяш по такива като нас? Или имаш тук-там нещо по-мекичко? Тъй де! (намигащ емотикон). Човещинка е все пак!

Тя: (емотикон с ококорените очи) Само там, където обичате да погалвате! (изчервен емотикон) И целувате! Е, и други неща да правите... (засмян емотикон)

Той: (с неприкрито любопитство) Колко? (намигащ емотикон) Колко мекичко? Удобно ли е да си легнеш върху него?

Тя: Колкото си трябва! (изчервен емотикон) Достатъчно, за да забравите за другото! (усмихнат емотикон)

Той: Кое друго, мари? (намигащ емотикон) (закачливо) Онуй ли, ма? (ококорен емотикон)

Тя: (с неприкрито превъзходство в гласа) Уф, истински Телчо! Онуй го забравят само загубеняците. Щото другите мъже, като видят нещо голичко пред себе си, знаят как да го погалят. J И къде! (изчервен емотикон) Говоря ти за съня, че забравяте! (изплезен емотикон).

Той: Ам чи, ако е бил извън града и вечерта, като се прибере, започне да го „боли главата"? (намигащ) Колкото и да му съ фръцкаш "само по часовник", може да не му стане! J

Тя: А бе боли, не боли - като видите, като ви погалят и - туй то, станала работата!

Той: А, ако пак "не заще"? (намигащ емотикон) Ти к'во ша напрайш, мари? Или ще си помислиш „Ми кът ни ще, ко ще!" И ша съ нацупиш.

Тя: Ми тогава не трябва да съ наЦупиш, а наДупиш J и да му се „подаде ръка"! А бе, кво ша та уча. (шеговито убедено) Кат ви цалунат по главата и - опа-а-а, вече е готово. То нали всички мъже само с нея мислите! (намигащ и след това - изплезен емотикони) Само да не ви е „прокапала" от командировките, „настинала" де! Тъй ли му викате? (шеговито заканилно) За туй нещо ша убивам!

Той: И-и-и-й! Ти пък! Че нали всичко се лекувало, мари? Нищо, че повтаря! (смеещ се емотикон)

Тя: Ша ви повторваме ние вас! Ти да внимаваш, че някои работи не повтаряли!

Той: Знам, знам. Щото нямало кого вече! То затуй съ придиряло! А не кат през просото - във всяка дупка по семка, нал' тъй, булка?

Тя: Тъй! Тъй! (внезапно сменя разговора) Сега как се чувстваш?

Той: (разбира промяната) Не зная. Странно. Болката по нея вече се е скрила дълбоко, дълбоко... Обичам я! Не мога... (след кратка пауза)... и не искам да я забравя!

Тя: С нея ли ще си останеш да живееш? Започна ли да си мислиш вече, че светът е "свършил"?

Той: (пауза) Не зная. Разбирам, че си права. Но... просто боли!

Тя: (видимо заинтересувано и с любопитство) И тогава с нея накъде? С болката, имах предвид?

Той: (с горчива ирония) Как накъде? Нагоре! Че нали всеки се стреми да стигне все по-горе!

Тя: (замислено) И накъде искаш да те отведе този път?

Той: (с кратки паузи между изреченията) Много питаш! Аз си знам! Докъдето пожелая!

Нейната чувствителност я заставя да смени отново тона на разговора, за да го отвлече и разведри.

Тя: Ти по-добре послушай „кака си", Телчо!

Той: (светкавично влиза в духа на репликата й) Уффф! Стрелчо! Всезнаещ! (изплезен емотикон)

Тя: Тъй сме ние! (срамежлив емотикон) Всичките! Щото имаме не само подострени клечки, но и някои други „ценни" за вас работи! (усмихнат емотикон)

Той: (прекъсва я) Южно от кръста ли? (целуващ емотикон) Или думаш за ония, кълбенцата, де?

Тя: (ококорен емотикон) Уф, ти пък! Северно, северно от кръста. За главата, с която мислим! Тя, онази - мислещата де, само при вас е южно от кръста! (намигащ и изчервяващ се емотикони) При нас е по-горе! Разбра ли, Телчо такъв? (изплезен емотикон)

Отново смяна на настроението.

Тя: Тя как се казва?

Той: Важно ли е?

Тя: Просто попитах!

Той: Едва ли е толкова от значение. Аз я наричах просто Лина.

Тя: Слушай! Аз вярвам, че ще срещнеш друга, която ще обикнеш. И която ще отвърне на сърцето ти.

Той: (умислен, горчиво) Може би си права! Не знаеш, колко си права! Но надали във всичко.

Тя: (изненадано, но с чувство на гордост от собственото си прозрение и даден съвет) Така ли?

Той: Да!

Тя: Какво се е случило?

Той: Не зная, как се получи. Не съм го искал... Или търсил. Но животът е толкова сложен!

Тя: Да. И?...

Той: Просто за втори път в живота си срещнах едно невероятно създание. Преди много години съдбата ме запозна с такова момиче. И ето, след толкова години, видях не точно неин двойник, защото всички вие, жените, сте уникални цветя. Нищо, че някои го знаят, а на други постоянно трябва да им поднесеш...

Тя: Какво, пари на тепсия ли? Или по-лъскава кола? Някой бял Мерцедес, например?

Той: (замечтано) Има и много такива, но говорех за друго. Да ги заставиш да погледнат на себе си в огледалото. Но с нашите очи. Тогава... само тогава може да разберете, защо ви обикваме. С какво ни завладявате. Разбираш ли?

Тя: Добре. И какво се случи?

Той: Не зная къде живееш, но всеки от нас поне веднъж е виждал лястовичка.

Тя: (замислено) Да.

Той: Или е срещал погледа на катеричка! Или на сърна, та дори, когато са в клетка.

Тя: Да.

Той: Е, животът ми подари отново такава среща. Не разбирам с какво го заслужих. Но се случи. (пауза) И проумях истината на онова, което хората казват.

Тя: Кое?

Той: „Всяко зло за добро" - Странно звучи, когато споделяш за подобни неща, нали?

Тя: Да! Така е! (пауза) И какво стана после?

Той: После какво? А, да! След това се прибрах и записах онова, което се появи в главата ми.

Тя: Ще ми го пратиш ли?

Той: Добре! Ето го:

Тя: И после? Тази, втората,  разбра ли?

Той: Не зная! Не мисля! Но странното за мен е, че отначало, като че ли се появи нещо, но после се изплаши. Или се отдръпна, защото разбра, че искрено го желая!

Тя: А какво тогава?

Той: Ще ти отговоря по друг начин. Дано ме разбереш.

Тя: Давай.

Той: Работата се състои в това, че тя навярно е във възрастта, когато прави секс или може би с нея само секс са правили.

Тя: (закачливо) И таз добра, Телчо! Ти вече не правиш ли? J Или си нещо от „модерните"? (намигащ емотикон)

Той: Не. Разбира се, че не съм от „модерните". И още го мога. Но отдавна се научих да „правя любов".

Тя: Че то каква е разликата? Не се ли свежда до „Насам-натам обратно, на теб и мен приятно!"

Той: Не!

Тя: А до това да "проникнеш" с няколко от твоите сантиметри в "душата" на момичето"? Пък после кой откъде е. Е, ако стане "грешка" - оставате заедно и се гледате "умно" цял живот. Или докато ви омръзне.  

Той: Не. Правиш любов, само когато я накараш да почувства, че тя е всичко за теб.Че твоят свят е само тя - сега и завинаги. Нищо, че насладата ще свърши след минути. Че тя за теб не е само вагина или уста. А... една Вселена... Цялата Вселена... Разбираш ли?

Тя: (замислено) Да.

Той: Секс правиш и в хотела. Или като си хванеш нещо по-палаво и наивно в дискотеката. Нищо, че не си от нейното поколение. Една-две водки и... хайде! Защото размяната на хормони чрез „физически упражнения" е здраве. Знаеш ли? Във всеки град, ако не ти се спи и имаш желание, можеш да си намериш нещо такова. И без знанието на майките им. Но е само за няколко часа.

Тя: Така е. Знам... Виждала съм и при нас... А майките им си мислят, че децата им били като тях преди време. И после какво?

Той: Вече ти казах. Отдръпна се. А толкова много ми се иска да я прегърна. Спомняш ли си един припев от Бийтълс?

„ Love is old. Love is new. Love is all. Love is You."

Да я завия с ласки. Да я рисувам... А след това да й подаря всичко и тя да ги изгори, ако иска. Тебе някой от твоите мъже в живота приспивал ли те е с тези думи? Или да те е събуждал с тях?

Тя: Не, никога. Ама ти рисуваш ли?

Той: А, просто така. Като млад имах няколко изложби и това е всичко. Просто така. За забавление. Или за да остане спомен у някого от това, което сме изживяли. Предимно подарявам. Е, и няколко неща съм продал по принуда, за да се изхраня в едно трудно време.

Тя: Къде?

Той: 4-5 неща приятел ги продаде във Франция, около 20-30 - тук. Дребни неща. Рисунки. Не е от значение. Аз никога не съм бил художник.

Тя: А за какъв се имаш?

Той: Аз съм инженер. Занимавал съм се и с дизайн, например. (взима чаша и изпива някакво хапче)

Зазвучава песента „ Любовта може да построи мост" от Шер и компания. Пауза, през която двамата се занимават с други неща. После отново се връщат един към друг.

Тя: Не зная, какво да ти кажа. Обичаш ли я? Така, като онази, предишната? На която си посветил толкова много неща.

Той: Не. Различно е! Вече ти казах - в своя живот съм се запознал само с още едно такова същество. И странното е, че си приличат. Въпреки, че са различни зодии, различни поколения. Толкова си приличат! Първата обичаше свободата и никой мъж не успя да я затвори в клетка. Няколко пъти правеше своя избор, но се оказваха недостойни за нейната обич и тя „излиташе от клетката". Когато някой я нараняваше, се скриваше от всички, както ранено диво животно в хралупата си. След това излизаше още по-силна, горда и жизнена. И сега обича живота, смеха, закачките, пишеше и публикуваше разкази.

Тя: Да. Разбирам. А втората?

Той: За нея не мога да кажа повече и по-различно от онова, което ти изпратих. Едно съкровище, жизнено, весело, дори когато прикрива мъката си. Знаеш ли, има такива хора. Някои ги наричат лекомислени глупачки, други - просто жизнелюбиви... жизнерадостни. Аз мисля, че вторите са по-прави. Защото само със сметки, сделки или грижи не може да се живее. Но понякога ме поразява това, че заговаряйки за приятелство, пита: „Нали между нас няма сделка?" Не мога да я разбера! Но зная кога и как да го направя.

Тя: Кога?

Той: Ако се съгласи да сътворим нещо заедно, защото в такива моменти всеки се разкрива изцяло. И тогава се получава нещо наистина чувствено!...

Тя: А ти какво си готов да направиш за нея? За да се съгласи да творите заедно?

Той: Още нищо не е поискала. Но вече казах - никога и при никакви обстоятелства няма да я подведа. Или с нещо да й навредя в каквото и да е отношение.

Тя: На какво се надяваш?

Той: Ще ти отговоря с нещо, което драснах преди време. Чети!

             „Докосването от една ръка
              оставя спомени навеки,
              когато някой разбере,
              че самотните сърца са две."

Тя: На какво прилича. Каква е?

Той: Просто весела, любвеобилна лястовичка. Нежно котенце, което не винаги разбира, че след като се наситят да го галят, рано или късно го отпращат по един или друг начин. А то... иска само да се радва. И приема, че неговите ласки са скъп подарък за другия, а те са нещо обикновено за преситилите се хора. Та ние, хората сме най-жестоки именно към тези, които ни обичат.

Тя: И все пак - каква е?

Той: В съзнанието ми остана като „едно сърце, вълна от бурното море, което ражда обич!" Разбираш ли!

Тя: Добре. (кратка пауза, през която Той взима чаша с вода и глътва някакво хапче. Тя продължава замислено) А ако тя вече си има някого?

Той: О, този начин на мислене е доста далеч от мен. Та нима той не го е правил, след като са започнали да си „принадлежат"? И ще е единствената, която „чука" и ще „чука" през останалия си живот? Няма на света здрав мъж, който да откаже на привлекателна или просто по-млада жена, ако тя му се "натисне"! Всеки от нас иска да люби чуждите, а жена му да е монахиня. Но нали той обладава нечия друга, спи с чужда жена. Тогава защо осъжда своята за нейните желания? Глупаво е! Но това е въпрос на избор и на примиряване със съдбата.

Тя: Знам. Така е.

Той: (разпалено продължава) Или ти си мислиш, че само на мъжете е позволено, а жената няма сърце, чувства, свой живот? Че не трябва да бъде свободна? Че не заслужава истинско уважение, любов? Че „приставайки" на някого, трябва да загубват своята личност и да се превръщат в слугини? Че не й се полагат свои съкровени изживявания на щастие, колкото и мимолетно да е! Да! Това е въпрос на избор!

Тя: Да. Разбирам.

Той: (разпалено продължава, без да обръща внимание на нейното „ДА") Виж, всеки може да сгреши поради самоуверена глупост, докато е бил млад. Но безгрешни хора нали няма? Трябва ли човек да се „погребе" след това завинаги? Да се превърне в монахиня или монах? Ти чувала ли си историята за Папеса Йоанна? Не смятам така!

Тя: Добре. А ако не е още готова за онова, което мечтаеш, доколкото разбирам?

Той: От векове никой никога не е бил готов за това. То идва неочаквано. Внезапно. Обгръща те с топлина... Изгаря те! И ако е истинско - не се търси облага, сделка, защото с красотата на небето не може да се търгува. Може само да се почувства! Колкото до другото - ние сме вече големи, нали? Не сме девствени. Знаем какво търсим и желаем. Аз мога само в едно да й се закълна, ако ме попита някога. Да се закълна в моите незапълнени три гроба! Ще се случи само това, което желае!

Тя: Не се ли изсилваш? Само и само за да я съблечеш? Пък после...

Той: Не! Не! И не! Много голи тела съм виждал. Тук е различно. Голотата не съблазнява. Но не всички го знаят. Иначе на нудистки плаж мъжете щяха да лежат само по корем, за да не спъват минаващите! J Полуголата жена е много по-привлекателна. Защото започваш да си мечтаеш за загатнати очертания, за нейните скрити извивки. Стрийптизьорките са съблазнителни, само докато свалят дрехите си. После - нищо. И затова бързат да се приберат. Такива бяха и в Полша, и в Германия, Чехия или Франция. Вярваш ли ми? Знаеш ли колко са съблазнителни танцьорките от Парижкото „Крейзи Хорстс"? Облечени са в сенки и полусенки! За да може зрителите да си представят останалото!

Тя: (леко отегчено и разсеяно) Добре. Искаш ли друг път да продължим? Днес съм много уморена. Правих пролетно почистване на къщата. А и си имам и други грижи.

Той: Какви грижи:

Тя: (избухва) Да не си мислиш, че само вие може да сте заети?

Той: (изненадан от нейната реакция) Не. Но почти не зная нищо за теб. Затова попитах.

Тя: Я ме остави на мира. И да ти разкажа, нещо ще се случи ли? Например да дойдеш отнякъде и да ми помогнеш.

Той: Че защо да не го направя?

Тя: (подигравателно) Направо ти повярвах. Спираш утре с бяла лимузина и уреждаш всичко. А аз забравям за тиквите около мен и подавам ръка за целувка.

Той: А ако наистина го ноправя?

Тя: Повярвах ти. Че ти даже не ме познаваш.

Той: И какво от това?

Тя: (нападателно) На колко ли си го казвал?

Той: Не ми отговори - какво ще направиш, ако наистина видиш бяла лимузина? Моята. Или кораб с алени платна. Ще излезеш ли? Такава, каквато си. Без кристални пантофки на краката... Боса, например...

Тя: (раздразнена) Не ми се слушат глупости!

Той: Бягаш от отговор!

Тя: (замислено) Не зная. Празни приказки.

Той: Много ли си преживяла, че така говориш?

Тя: (забравила за своята умора). Всички сте такива. Измисляте си разни неща, а после всичко е на наш гръб. Не знаеш от кого е бебето, например.

Той: Нали е твое? Това ми е достатъчно.

Тя: И не ще запиташ от кого е?

Той: Ти, все едно, ще ми кажеш. Ако се видим. Някога. Нали?

Тя: Мога и сега.

Той: Добре.

Тя: Много се обичахме. Дойдох при него. Бях неговото сърце.  

Той: Какво се случи после?

Тя: След раждането на второто дете замина.

Той: Какво се случи? Друга жена ли?

Тя: Не. При нас няма много работа. Отиде да печели.

Той: Пише ли?

Тя: Когато може. Понякога се обажда чрез интернет.

Той: Липсва ли ти?

Тя: (със сълзи в гласа) Много. Не сме се разделяли, откакто се запознахме. Работеше по цял ден. Мечтаехме си по цели нощи. А на сутринта той отиваше на работа. И всичко се повтаряше отново и отново.

Той: Сега някой помага ли ти?

Тя: И да има кой, какво от това?

Той: Пари праща ли?

Тя: Праща. Нали децата трябва да се хранят.

Той: Разбирам.

Тя: (отново избухва в ридания) Какво разбираш ти? Не можеш! Само така говориш. Какво разбираш? Знаеш ли колко ми липсва? И какво отговарям, когато голямото вече ме пита: „Мамо, татко защо го няма?"

Той: Извинявай. Не очаквах... не исках да ровя в душата ти. Така се получи.

Тя: Остави ме на мира сега. (все още хлипайки, с примирение в гласа) Искам сега да си легна.

Той: Да. Разбира се. Лека нощ.

Тя: Ти няма ли да си лягаш? Не си ли утре на работа?

Той: На работа съм. Но аз... аз малко спя. Просто така свикнах. Лека нощ и приятни сънища!

(следва продължение)