Акт 5.

Прожекторите бавно осветяват двамата. Той и Тя продължават неизвестно кога започнат разговор.

Той: Защо ме попита?

Тя: Така! Просто ми хрумна. Стесняваш ли се?

Той: Не! Ни най-малко. Но вероятно отговорът ми ще те изненада.

Тя: Защо?

Той: Защото няма да е онова, което обикновено казват мъжете.

Тя: Нищо! Е?

Той: Не подарявам често цветя.

Тя: Настина си странен!

Той: Разбираш ли, аз предпочитам да им се любувам, когато са живи. В букет те не се онова, което са били. Не са ли по-красиви, когато растат? Вместо във вазата. А и е много тъжно да видиш на какво са се превърнали след един-два дена.

Тя: Може би си прав. Не съм се замисляла над това. Никога.

Той: За мен това е една от най-тъжните гледки. Нещо като,... не! Не мога да го опиша. Много близко е до попарени надежди за щастие.

Тя: (след кратка пауза) Може би.

Той: А и имам едно много интересно преживяване. Искаш ли да ти го разкажа?

Тя: (оживено) Естествено. Слушам.

Зазвучава песента на Бони Тайлър "It's a Heartache". 

Той: Преди време исках да оставя спомен у едни хора. Защото по онова време вече правих всичко възможно да си сменя обстановката.

Тя: В какъв смисъл?

Той: Не искам сега да ти разправям. Но, ако не исках да се загубя като човек и като специалист, просто трябваше да го направя.

Тя: И? Какво се случи?

Той: Веднъж, на 8 Март реших да подаря по-необикновени цветя. Бях ги поръчал отдавна. Още около месец и половина преди това, защото исках да са по-рядко срещана окраска.

Тя: Че какво искаше да им подариш?

Той: Орхидеи!

Тя: (нетърпеливо) Не им ли се зарадваха? Казвай, де!

Той: Получи се много странно. Но първите им реакции ги показаха в истинската им светлина.

Тя: Така ли?

Той: Да! Така се получи! Сутринта отидох рано и поставих трите орхидеи до техните компютри. Първата влезе в стаята, видя своето цвете, забеляза и цветята на другите. Искрено се зарадва,някак много истински. Бе приятно изненадана и ми благодари! Не ме учуди. Знаех, че онзи, когото обича и живее, също цени красивото в живота. Те представляват една прекрасна двойка и с много богата душевност.

Тя: А другите две как постъпиха?

Той: Втората прие с думите, вече не си ги спомням точно, но по смисъл бяха "Ама това е много скъпо!"

Тя: И какво от това?

Той: Как, не разбираш ли? Първата, естествената реакция, бе не да оцени цветето като стока с определена цена. Вместо като очарование и жест! Е стествено след това се досети и благодари.

Тя: А третата? Какво направи тя?

Той: Нацупи се и ми заяви, че не може да го приеме. Отвърнах да прави, каквото иска с него. Тя го остави зад гърба си върху една поличка. Вярно е, обаче, че след няколко дни, върна орхидеята пред себе си. Така свърши всичко.  

Тя: Какво искаше да ми кажеш с това?

Той: През онзи ден разбрах, че единствено първата бе свикнала да получава цветя в живота си. Като жена! А не само защото някой я е харесвал или харесва. Или по други причини! Разбираш ли? Затова и прие това красиво цвете непринудено. Като истинска жена, свикнала на подобно внимание.

Тя: А какво си помисли за другите две?

Той: Истината! Че са получавали цветя само по протокол. Или при срещи с някого, който би очаквал да "получи" нещо повече от тях по-късно. Или още същата вечер!...Нали разбираш за какво говоря?  

Тя: Да, разбирам. Може би си прав! А може би не! Но нали не всеки ще подари цветя с надеждата, че ще му "пуснат" рано или късно?

Той: А на среща със свободна жена за какво се отива, според теб? Защо да не съм прав? Но искаш ли да оставим този разговор? Ти, например, като коя от тях би постъпила?

Тя: Във всички случаи не бих отхвърлила. Не бих се и нацупила на подарък, от когото и да е поднесен. Та това е не просто цвете. А орхидея! (с изненада и проверявайки някаква своя догадка) Чакай! Чакай малко! Това Тя ли беше? (след по-продължителна пауза, през която Той изненадан мълчи, с нарастаща увереност и шеговито) Ей, Телчо, защо не отговаряш? (убедено) Да-а-а! Познах! Онази, третата. Тя е, нали?

Той: (видимо смутен) Коя Тя? За какво говориш?

Тя: (убедено и нетърпеливо) Ти знаеш! Нали бе Тя? Признай си!

Той: (след кратко колебание) Нейната орхидея бе ярко червена. Толкова наситен оттенък не бях виждал. Хората от магазина се бяха постарали да изпълнят и това мое условие. Нека да спрем за това.

Тя: Кажи, де! Тя бе, нали? Познах ли?

Той: Спри да ме питаш, моля те! Става ли?

Тя: (мълчи) Щом искаш! (кратка пауза, след която замечтано започва да рецитира наизуст) „Слънцето изгрява навярно с теб. Винаги ли си такава - една лъжичка мед?..." Тази твоя позната толкова ли бе „слънчева"?

Той: Да! Такава е! Ако не ми вярваш - имам една снимка в телефона си. Показва ми се винаги, когато ми позвъни или аз я потърся за нещо по работа. Мога да ти я покажа, ако се видим. През цялото време една сърдечна усмивка не слизаше от лицето й. Дори когато бе много уморена. Защото в нейната фирма много неща зависят от нея. Или с учудена усмивка. Или смутена. Но винаги с много слънце. Просто грееше.

Тя: Защо не ми я изпратиш?

Зазвучава „For You" на Vaya Condious.

Той: Не! Тя е личен спомен. Единствено ще ти я покажа и това е всичко.

Тя: Често ли се виждахте?

Той: Колкото животът и нашите задължения в работата го позволяваха.

Тя: И какво правехте?

Той: Нищо от онова, което очакваш да чуеш.

Тя: (разочаровано и изненадано) Така ли?

Той: Да! Странно ли ти е?

Тя: Не, просто ми е интересно.

Той: През цялото време само танцувахме! Съвсем малко си говорехме.

Тя: Не знаех, че танцуваш.

Той: Не съм танцьор. Само се забавлявам. Почивам си по този начин.

Тя: А тя?

Той: Също се забавляваше. Знаеш ли, когато денят ти е напрегнат, танцът помага да се отпуснеш. Това е всичко.

Тя: Разкажи ми още нещо за нея.

Той: Няма какво да се разказва. Но не знаеш какво усещане е да държиш в ръцете си такава жена. Да чувстваш всяка нейна извивка, породена от движението на танца. Понякога ми се искаше да сме някъде само двамата и просто да танцуваме. ... Докато паднем от умора и заспим един до друг. Как разбирам и колко завиждам на латиноамериканците и на техните танци. Европейските не са такива. Техните са по-други. По-близки до любовта. Тангото, блусът, самбата... Невероятни са.

Тя: А тя?

Той: Сигурно и бе също приятно, защото тя желаеше да танцуваме.

Тя: Какво се случи после?

Той: Работата ни раздели. И липсата на повече свободно време. А и нейният сериозен приятел получи възможност да отделя повече време на нея.

Тя: (изненадано възкликва) А, така? Значи си имаше и сериозен приятел?

Той: Разбира се! Да не мислиш, че човек може да се среща и да танцува с някого единствено, ако са любовници? Нима не може, защото им е приятно в този момент да го правят? Без задължения за бъдещето. Без „да сключват някаква сделка" помежду си. Просто така! После да се разделят с най-приятни впечатления един за друг. И да си останат приятели без някакъв сексуален подтекст в тази дума. Или изглежда „несъвременно"?

Тя: (замислено) Не. Не мисля така. Даже е много...как да го кажа, много ... красиво. Дори то е, много хора ще се изсмеят, ако ме чуят, много (след кратка пауза) ... много чисто. Виждате ли се сега?

Той: Рядко! Нямаме много свободно време да се видим за кафе или да си побъбрим.

Тя: Тогава защо се видяхте?

Той: Подарих й една книжка. В нея бе този стих. За спомен от времето, когато танцувахме, без да мислим за утре.

Тя: (с любопитство) А тя какво направи?

Той: Че какво трябваше? Усмихна се, както само тя може! И ми благодари! В този момент, като че ли проливният дъжд спря, просто изчезна. (замисля се) ... После си изпихме кафето и се разделихме.

Тя: (нетърпеливо) И после, какво стана после?

Той: Обещахме си, че пак ще се виждаме... От време на време. Ако животът ни го позволи. Или ако напиша още нещо, което да я зарадва. Или ... просто така, без повод.

Тя: И сега?

Той: Нищо. Понякога си мисля за Нея. Но не мога и не искам да попреча на нечие щастие.

Тя: Но не трябва ли да се бориш да е твоя? Или просто - за своето щастие.... Заедно с нея?

Той: Сложно е! Не мога да ти кажа защо! Поне сега! Повярвай ми!

Тя: Добре! А някога?...  След време?... Ще можеш ли?

Той: (смутено) Не зная. Не искам да мисля за това. Моята съдба е друга. А и, навярно, ти самата ще разбереш! Трябва да се разделим сега. Лека нощ! (след като изключи компютъра глътва някакво хапче)

Тя: (тъжно и примирено) Добре. Лека нощ! Дано не забравиш за лимузината...