На Него...
Защото бяхме забравили, че сме истински... защото ти не вярваше, а аз вярвах прекалено много... защото аз чаках теб, а ти към мене не поглеждаше... защото беше студено, а аз не знаех как да се стопля... защото ти вечно тичаше, а аз не можех да те стигна... защото бяхме прекалено уморени, а времето не чакаше... защото всичко беше реалност, а ние сякаш сънувахме...
Защото аз се страхувах, а ти се изплъзваше... защото аз исках щастие, а ти на друга го даваше... защото аз се изгубих, а ти не ме намери, а обеща, че ще го направиш... защото ти ме нарани, а аз дори не те намразих... Защото просто се обичахме, преди да забравим, че сме ние... защото нямаме имена, а само образи, спомени, причини... оправдания...
Защото ти и аз не знаем как да се обичаме правилно, без да ни боли, без да се убиваме всеки ден, без да се мачкаме и унижаваме... защото аз не знам как да бъда себе си без теб и защото ти не ме научи... защото светлината беше ти, а ти обичаше мрака... защото аз не исках, а ти ...