28 апр. 2005 г., 21:18

Затвор на обичта 

  Проза
1923 0 0
Сама съм. Късно е. Лежа в леглото. Мисля си, че спя, но не е така. Не знам какво
да правя. Чувствам се по - силна от е всичко. Не спирам да мисля за теб. Защо
ли?Да не би да съм осъдена до живот да те обичам и то без право на обжалване?
Няма ли кой да ми помогне да спра да мисля за теб? За очите, за устните, за
ръцете ти. Явно не! На кого ли му пука какво мисля аз и какво чувствам? Едва ли
някой се интересува, че обичам. "Моля ви, помогнете!" - крещя аз зад решетките.
Оглеждам се и какво виждам? Крадци, убийци - все престъпници. Та аз престъпница
ли съм? Престъпление ли е да обичаш? Явно да! Сега разбирам защо хората казват,
че любовта е опасна. Разправяха ми, че не е хубаво да се обича, а аз не вярвах.

© Александра Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??