Затвори очи

    Погледни през позореца и чуй тишината на задаващия се ден. Той не обещава нищо и не примамва със светлината си. Денят е стар и пламнал в жарта на гнева си - мълчи. Затова вече няма да чуеш гласа му и не можеш да разбереш мъката му. Погледни през прозореца и после затвори очи. Вече не помниш нищо, не чувстваш нищо, не усещаш нищо. Какъв е смисъла да го видиш отново, тих и вглъбен самотник?! Той няма да ти проговори, няма да те посъветва и няма да ти се усмихне. Остани със мен, аз винаги съм била до теб. Аз съм лека, спокойна и хладна, аз съм ти наи-близка. Аз съм мисълта ти. Нека заедно полетим от ръба на привидната тишина и усетим копията на хорското недоумение. Ще дойдеш ли с мен, както аз съм те следвала винаги?! Не се страхувай, ти никога няма да останеш сам и утре ще бъда с теб.