(От цикъла „Кръчма „Зелената котка” – 10)
Скърцането на веслата и плясъкът на водата явно бяха успели да ме приспят, понеже когато лодкарят каза „Пристигнахме” се сепнах и доста време се чудих къде съм. След няколко дълги секунди обаче съзнанието ми възприе студа, влагата и отвратителното количество мрак, което се изсипваше върху мен като лавина. Имах чувството, че дори факелът в ръцете на лодкаря гори с черен пламък.
- Господи! И сте го заключили тук?!
- Той е вътре по собствено желание, отче – смотолеви селянинът и завърза лодката здраво за една от ръждясалите куки на брега, подобни на тези, на които окачаха труповете в моргата на нашия манастир. Тръснах глава, за да прогоня сравнението и търпеливо изчаках всички проверки: документи, претърсване, сканиране с магическа пръчка (последното доста ме изнерви, понеже магът току -що бе завършил Университета и бе доста пипкав), после една доста дразнеща инспекция на малкото личен багаж, който имах... Най - накрая началникът на стражата успя ...