Чичо Милчо е от онези ямболски заварчици, които ще ви свършат работа за нула време и после ще ви вземат малко пари. Той е точно от онези ямболски заварчици, които ще запоят и тъща ви за вратата на мазето, ако трябва, само и само да получат едно шише ракия. А с едно шише ракия- кеф си е да живееш. Тежко му беше само през обедите, когато коремът му изсъхваше, а устната му кухина си запалваше огън. Тогава той имаше усещането, че езикът му се пече на чеверме, а с чеверме най си вървеше бирата. Затова, има-няма 12:00 часа, чичо Милчо хвърляше дочената си козирка и право при „Веселото кебапче”.
Във „Веселото кебапче” човек можеше да чуе какви ли не разговори. „ А, ба, Чонка, тая бутилка много трудно са отваря, ба! Кат’ стара мома е.”… или… „ Гастрит съм казал… се ликува с кромид, ама ни знам тая година ши излези ли… Чи вчера пра една градушка… Е-е-ей толчини ги нахвърля, кат на бат’ Въльо та*аците!”… Такива си бяха разговорите във „Веселото кебапче”- екзистенциални.
Взе си една бира Чичо Мил ...