- Ало? – Чух познат женски глас и изведнъж всичко в мен се преобърна.
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вратата ти съм, отвори ми, ако искаш…
На момента притичах дотам и отворих. Видях я… Нея. В цялата ù прелест, обляна от сълзи. През ума ми минаха хиляди мисли, който изчезнаха за секунди. К... с цялото си величие… седеше пред мен и ме гледаше с погледа ù. Ах… поглед, който никога не ще забравя. Не знаех какво да правя, не знаех какво ще е уместно, затова просто се отдадох на емоциите си. Поех я в обятията си и времето спря. Както винаги Тя изгуби малкото си тяло в моята прегръдка, това малко и нежно създание, сякаш създадено от самия Бог, но с душа на Дявол. Минаха 10 минути, тя все още беше с мен, плачеше като малко дете. Отдръпнах се, но тя бе толкова крехка и се смъкна надолу. Подхванах я и ...