Не очакваше, че Ирина може да му вдигне такъв скандал – никога не беше повишавала тон. Отиде при нея след погребението, на което тя не дойде, защото и двамата се съгласиха, че присъствието ù ще е неуместно. Той искаше да избяга от зачервените и пълни с обвинения очи на тъща си. Жената се беше вкопчила безпаметно в ковчега на дъщеря си, а когато я изтръгнаха от него, се вторачи в зет си с омраза - за нея той беше палачът на Мая и виновникът за всичките ù нещастия...

Усещаше се странно да е вкъщи толкова рано – обикновено се прибираше след 10 вечерта. Мая откъсваше поглед от компютъра и му казваше, че яденето е във фурната. Никога не го попита къде е бил – дори когато се връщаше сутринта. Не го гледаше в очите. Отдавна беше престанала. Той също не задаваше въпроси какво е правила през деня. Разминаваха се, внимавайки да не се докоснат, сякаш от допира телата им щяха да се взривят...

Всичко наоколо сякаш крещеше името ù, защото тук беше всъщност неин дом, а той като гостенин прекарваше в него няколкото часа, през които не беше на работа, на делова вечеря или при любовницата си. Къщата беше изпълнена с присъствието на Мая, макар нея да я нямаше, и то завинаги... Беше му тягостно и реши да гледа телевизия в спалнята си – единствено тя беше неговата територия. В банята сърцето му се сви, когато видя четката ù за зъби, подпряла се доверчиво на неговата, и пастата ù “Лакалут” – Мая се боеше, че ще се разболее от пародонтоза като майка си...

Тази вечер Ирина прояви невероятна нетактичност, като поиска да се любят. Беше сложила петгодишния си син да спи и се заумилква. Много вечери бяха прекарали заедно – той самият често чакаше с нетърпение хлапето с ококорени тъмни и изпитателно следящи го очи да си легне. Но този път беше различно, по дяволите – че той тъкмо беше погребал жена си! “Мъртва е, но продължаваш да я обичаш, нали? Винаги си я обичал! Никога, никога нямаше да се разведеш с нея! Аз какво съм? Боклук ли?!” – Ирина крещеше запенена, а малкият се беше събудил и хленчеше на вратата.

Спомни си първия път с нея. Финализира сделката, за която се бореше от месеци, беше в еуфория. Мая отиде до банката и с Ирина останаха сами. Той поиска да му донесе в кабинета папка с документи, но тя не ги остави на бюрото му, а се приближи до него и го погледна жадно с тъмните си ириси, заобиколени от жълтеникава склера, осеяна с тънки червени жилки. Очите на Мая бяха сини, синееше дори и бялото им... Мисълта, че тя може да се върне всеки момент, го възбуди неудържимо. Прокара ръка по късото набито бедро на Ирина, тя простена, а мъхът над горната ù устна се овлажни от ситни капчици пот. Подпря я на бюрото и грубо влезе в нея, тя обви краката си около кръста му и захапа езика му.

Вечерта Мая му каза, че ще продължи да е счетоводител на общата им фирма, но ще работи вкъщи. В думите ù нямаше и сянка от упрек, но той усети, че тя знае – обидата беше изписана на лицето ù. Как беше разбрала? Почувства се като предател и се опита да я погали, но тя се отдръпна, а после изнесе завивките си от спалнята им. Оттогава всеки имаше своя стая.

През онази нощ се въртеше в леглото и се опитваше да се оправдае пред себе си. С Мая не бяха правили любов почти година. В началото на миналия септември най-сетне зарязаха работата и отидоха на море – не помнеше защо избраха точно Бяла. Градче със скалист бряг и пуст малък плаж. Мая се радваше като дете, смееха се дори и луничките ù. Слънцето на късното лято зачерви бялата ù кожа, той галеше дългите ù слаби бедра, губеше се в небето на очите ù. Косите ù бяха пълни с песъчинки, руси като тях, цялата дъхтеше на море. Любеха се алчно – както в началото на връзката си. Тя беше престанала сутрин да мери температурата си, за да види дали е в овулация, но чудото се случи. Мая забременя и от цялото ù същество извираше чисто и меко сияние. Нощем вземаше ръката му, целуваше я и плачеше от щастие. После започнаха проблемите. Когато я закара в болницата, лекарят смутено му обясни, че жена му е с цервикална бременност: плодът не се е загнездил там, където трябва, а в шийката на матката и органът трябва да бъде отстранен – това бил начинът да спасят Мая. Тя никога нямаше да стане майка, а от години копнееше за дете. След операцията той видя най-съсипаното и отчаяно човешко лице, непоносимата ù болка го изпепели – както днес на погребението ù очите на тъща му...

Непонятно му беше това неистово желание на жените да родят. На няколко пъти Ирина впиваше нокти в гърба му, докато се любеха, едновременно се молеше и заповядваше: “Искам дете от теб!” Това го смущаваше, защото нямаше намерение да се развежда, макар с Мая да се бяха отчуждили. След нещастието тя започна да пие много, после се посъвзе и тръгна на работа, но продължаваше да го държи далече от себе си. Ирина го накара отново да се чувства желан, но той искаше от нея само секс, а тя – семейство. Понякога се поддаваше на увещанията ù и отиваха с нея и сина ù някъде за събота и неделя, но той през цялото време изпитваше досада и не намираше какво да каже на малкия човек, за да общува някак си с него.

Едва сега си даде сметка, че от много време не знаеше почти нищо за жена си: какво прави, какво чувства, среща ли се с приятели. Когато му се обадиха онзи ден, че тя е катастрофирала на големия завой по пътя от Н., наред с шока от новината за смъртта ù се прокрадна и въпросът защо всъщност е била там. Нямаха нито приятели, нито клиенти в това градче. Преди да тръгне, се е гримирала – нещо, което правеше изключително рядко. На тоалетката бяха разпилени гримовете ù, оформяла си е и маникюра – в пепелника имаше топче памук, което още миришеше на ацетон.

От полицията му казаха, че е карала с висока скорост и вероятно е говорела по мобилния си. Не е могла да вземе завоя и се е разбила челно в крайпътно дърво.

Нямаше да може да спи тази нощ. Отвори един от шкафовете на Мая и взе кутия цигари – тя беше страстна пушачка и винаги имаше запаси. Наля си уски в хола и погледът му се взря в дамската ù чанта – дадоха му я от полицията. Вътре цареше нормалният женски безпорядък, но телефонът ù беше отгоре и работеше, въпреки удара. Провери набраните от нея номера – последен беше телефон без име. Имаше и 14 пропуснати обаждания от него.  Едва се овладя да не позвъни, беше посред нощ. Прибра се в спалнята си и се опита да гледа някакъв филм, унасяше се на пресекулки и пред очите му беше лицето на Мая: такова, каквото го видя в ковчега – безизразно и бяло, без лунички, защото гримьорът от погребалното бюро се беше престарал...

Сутринта стоя дълго под душа и си мислеше, че трябва да събере и изнесе вещите на Мая, а после си каза, че е най-добре да продаде къщата и да си купи друго жилище. Успя да се справи с кафемашината. Предстоеше му тежък ден с приемане на съболезнования и със сърдитата Ирина – беше време с нея да си изяснят отношенията.

Взе телефона на жена си и се обади на номера, който я беше търсил така настоятелно. “Вие сте съпругът на Мая, нали?” – запита го мъжки глас и стомахът му се сви. Уговориха се да се видят в 6 часа в “Казабланка” – заведение на централния площад в Н.

Не отиде на работа, изключи и телефона си. Едва дочака да стане 4 часа и подкара към градчето. Без съмнение щеше да се срещне с любовника на жена си. Искаше да види очите на този, когото беше предпочела. Той мислеше, че тя го избягва заради Ирина, а просто си е имала друг. Къде го беше срещнала и как онзи успя да го измести?

Мъжът беше мършав и длъгнест, тънките му възлести пръсти бяха пожълтели от цигарите и трепереха. Пушеше ги една от друга. Работел като учител, с Мая се запознали в Интернет преди около половин година, а от три месеца се виждали веднъж или два пъти седмично. Тя идвала в Н., той нямал финансова възможност така да пътува. Знаел всичко за нея – за операцията, за неговата история с Ирина. Във фаталния ден се разделили като друт път, но после тя му звъннала и казала, че е най-добре да прекъснат връзката. Чул трясъка и викал името ù, но отсреща нямало отговор. Затворил и започнал той да я набира – никой не се обаждал. Не си спомнял как се е качил в колата си, как е карал... Стигнал до онзи завой. Полицията и линейката го били изпреварили. Разбрал, че Мая е мъртва. Вчера бил на погребението ù.

Значи това вмирисано на цигари и с хлътнали гърди незначително даскалче e причината жена му да си отиде от този свят? Усети как гневът се надига под мощните му стегнати мускули. Чука ли жена ми, твойта мама?! Чука ли жена ми! Силната му ръка стискаше гърлото на нещастника, а той изхриптя: “Ти си глупак! Как господ ти е дал жена като Мая?”

Пусна го. Хората от околните маси гледаха втрещено. Хвърли 20 лв. за сметката и си тръгна.

Беше го изоставила заради онова жалко подобие на мъж. Неговата Мая! Тя искаше дете, не той; след операцията се чувстваше непълноценна жена, но той никога не я беше смятал за такава. Защо не ù го каза, мамка му? Защо не ù го каза!

Ето го завоя. Той спря и тръгна към дървото, което безстрастно му беше отнело единствената, заради която коленете му са се подгъвали отмаляло. Сети се, че забрави да включи аварийните, а вече беше тъмно, и се върна.

Сякаш изплува от кладенец, пълен с плътен мрак. Лежеше на асфалта, а той беше лепкав. Прониза го мисълта, че го е ударила кола. Беше тъмно и нямаше никого. Стана му много студено. Искаше да стане, но не можеше. Разбра, че умира – тук, на този завой, на който си беше отишла и Мая.

Изведнъж се появи ярко зарево и от него излезе тя. Носеше роклята, с която я видя за първи път – на метличини, откраднали от цвета на очите ù. Лицето ù пак беше обсипано с лунички и излъчваше кротко меко сияние, както когато беше бременна. Хвана го за ръцете и той се изправи. Сърцето му се преобърна и от него се изтръгна “Обичам те!”. Преди да ги погълне изгарящата бяла светлина на Нищото, успя да чуе шепота ù: “Вече и аз мога пак да те обичам!”