Завръщане у дома

Катя бе момиче от народа, както се казваше тогава, с работнически произход.
Не живееха зле, напротив, мама и татко с добри заплати, а дядо и баба се трудеха здраво в едно, близко до Варна, добруджанско село.
Почти никога нищо не и бе липсвало, но тя винаги бе завиждала на моряшките щерки - обличаха се като кукли, а и куклите им бяха истински Барби.
В нейния клас във Френската гимназия на Варна половината деца бяха моряшки, или бармански чада.
На десет едно знаеше за какво е там,  но пък самочувствие да видиш, то стойки, то чупки, то чудо.

Катя бе красавица - с натурална българска красота, големи вакли черни очи, млечно бяла кожа, едро налята стегната гръд, приятно заоблен задник - като гъдулка и чуплива тъмно кестенява коса до кръста.
Макар и да съзнаваше това, нямаше самочувствие, гнеташе я, че не може да се носи модно и красиво като онези глезени пикли.
Малко преди бала, в истерията за рокли, обувки, прически и коли,
Катя ясно осъзна какво иска от живота.
Искаше да се омъжи за моряк - това е.
Щом го осъзна - това и стана цел и тя и се посвети.
Завърши Полувисшия по туризъм и през цялото време отблъскваше "селяците" и в същото време дискретно подметна на близки и познати,  че си търси моряшко чедо за мъж.


Косьо израстна в капитанско семейство - само дете, гледано,  но не глезено. Не блестеше с нищо, нито бе хубавец, нито кой знае колко умен, но с връзките на татко и амбициите на мама сколаса и математическата да завърши,  че и Морското после.
В отношенията с момичетата си бе малко смотан и си го знаеше, нямаше кураж да е настъпателен, а изчакването отегчава жените.
Те просто отлитаха при по-намахани пичове.
Наближаваше 30-те и мама реши да го жени чрез сватовници. Косьо нямаше нищо против,  ако хареса момата - ОК, ако ли не, винаги можеше да откаже.

Случи се да се срещнат на рожден ден на една Косьова братовчедка.
Запознаха ги, започнаха да излизат заедно и след около 2 месеца се ожениха.

Минаха повече от 2 години - любов, секс, купони, Косьо се поотпусна, а и доста
приятели явно му завиждаха за красавицата Катя.
Едно обаче тревожеше Катя, нямаха деца и тя скоро разбра, че вината не е в нея.
Как да постъпя - питаше се тя - не е лесно да кажеш на моряк, че няма да има син.
Не след дълго реши - ще смени коча само за оплождането.
Започна да се заглежда в познати и непознати мъже, търсейки двойник на Косьо.
След няколко месеца откри, че едното от барманчетата в кварталното кафене е копие на Косьо като по-млад.
Даже и походката му бе същата.

Късметлийка съм - помисли си Катя и скрои плана.
Корабът на Косьо трябваше да се прибере до месец, а до тогава тя щеше да е омотала барманчето.


Корабът Верила се очаква на рейда утре към 00.30, лодка за екипажа ще има в 08.30 - и казаха от информация на БМФ


Чудесно, тази вечер ще изцедя барманчето, а утре и Косьо, няма как да се усети далаверата - реши Катя.


Пристигнаха на рейда Варна към 01.10, единият от контролата бе съвипусник на Косьо и го взеха към брега с техния катер.
Останалите от екипажа щяха да чакат лодката сутринта в 08.30ч
Косьо си взе такси и се прибра у дома.
Да, ама не - ключът в ключалката, звънецът звъни, ще издъни входа и нищо.
Катя я няма, ама няма как да я няма, като ключът е вътре. Или не чува, или е умряла тая патка, изнерви се Косьо.
Пак започна да звъни, да думка по вратата, нищо, никакъв ефект.
Изумен, Косьо не знаеше какво да прави и приседна на стълбището.
Внезапно се сети, че има ключове от колата у себе си и реши да преспи там до сутринта.


Към 04.30 Катя отвори тихо и леко вратата и като се увери, че няма никой на стълбището, пропусна бармана да си ходи.


Към 07.30 Косьо отново зазвъня и изведнаж Катя му отвори - сънена, със зачервени очи, видимо изтерзана и му се метна на врата.
Преди да успее да каже каквото и да е, тя занарежда - Колко и е липсвал, как е тъгувала, колко и е тежко да живеят така и го засипа с целувки.
- Така се развълнувала снощи, че си идва, че щяла да се побърка и взела 2 диазепама и някакво за сън и едва така заспала.

- Кво заспала - промърмори Косьо - то като да бе умряла ми заприлича на мен, ама... карай.