Ян притеснено разтърка челото си. „Къде ли ги водеше майка им? Как щяха да живеят с брат му занапред в тази дива страна?” – мислеше си той, когато самолетът им се приземяваше на софийското летище. Майка им – Пенка, беше българка, омъжила се за холандец още през далечната 1990 година. Ян и брат му Георг бяха родени и отрасли в Амстердам. Животът им си течеше подредено до деня, в който главата на семейството почина от рак. Тогава Пенка осъзна, че няма да има повече издръжка и усилено започна да мисли за завръщане в България. Децата вече бяха поотраснали – Ян скоро щеше да навърши шестнадесет години, а Георг – единадесет. И ето – настъпи денят, в който оставиха далече зад гърбовете си страната на лалетата и полетяха към дивия изток. Дори и не преспаха в София, а направо потеглиха за Златоград – родното място на Пенка. Родителите й отдавна бяха починали и само къщичката им с двор, някога китен, а сега - обрасъл с плевели, но още разкрасяван от стара, неподрязвана лоза и каменен геран, какт ...