21 февр. 2017 г., 22:56
2 мин за четене
Щастието е дребнаво, страхливо нещо. То злобее в своята тленност и често е синоним на алчност. Къде е то, когато стане трудно? Скрито под някое легло, се надява гръмотевиците да не го спукат, както игла би спукала балон? Или пробягва от очила на очила, защото може да живее само под розово небе? А какво се случва, когато най-сетне го уловим/постигнем/сътворим? Нима не се оглежда (подобно заек) от страх, че ще се случи нещо? Нима не дращи по стените на душите ни, крещейки „Още!”? Още какво? Пари? Любов? По-хубава външност? Още от това, с което е замаскирано?
Забравете за щастието, ако искате да сте щастливи. То е художествена измислица. Лоша метафора, с която писателят да си послужи, когато не може да даде истинска цел на героя си; когато сюжетът куца; когато му потрябва нещо неразбираемо. Всички цитати за щастието са толкова проникновени! Дума обяснена със себе си. Невъзможност.
Щастието е пропаганда. Балони, „Coca-Cola”, момиче и момче, рокля на точки, очила с червени рамки, огромни жъ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация