ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше и това я разочарова, но на вратата се почука.
- Влез - бе медицинската сестра.
- Време е за инжекцията Ви.
- Колко още такива имате да ми правите?
- Тази и още две. До довечера ще приключим.
- Чудесно - вратата се отвори и Мич влезе с топли закуски и кафе.
- Четеш мислите ми, може би? - тя го целуна, а сестрата се усмихна и излезе.
- Хапни си.
- Снощната приказка ми хареса.
- За щастие не е приказка! Днес трябва да се заема със задачата си. Ще се видим едва утре сутринта. Предстои ми много работа - на вратата се почука.
- Влез. ...